Модернизацията на българската армия отново се оказва в основата на нов епизод от напрежението по линията София-Москва. Двама руски дипломати бяха помолени да напуснат страната ни, защото контраразузнаването и прокуратурата имат данни, че са проучвали чрез българи с достъп до секретна информация какво предприемаме в отбраната си.
"Търговско-икономическите отношения не са чак толкова зависими от дейността на двама дипломати. Когато се вдига толкова шум, едва ли ефектът е защита на националната сигурност. Ефектът е повече публичен", каза за "България сутрин" журналистът, който е дългогодишен кореспондент на БНР в Москва, Валери Тодоров.
Той добави, че това е трети такъв скандал, което създава усещане към вътрешнополитическа мотивация.
"Не може да се стигне до прекъсване на дипломатичните отношения. Когато има пробив в националната сигурност и изтече стратегическа информация и в това са замесени дипломати, най-естественото нещо е да бъде поискано тяхното отзоваване. В такива случаи почти задължително е реципрочно изгонване на български дипломати", отбеляза в ефира на Bulgaria ON AIR директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
По думите му се вписваме в общата конфронтационна среда, като конфронтацията ескалира, но като че ли е полезна и за двете страни и служи за вътрешна консолидация на Русия. Според него ако някои български граждани са издали тайна, досега имената им щели да бъдат известни. "Едва ли хора с експертни знания са обект на интерес само от руското разузнаване. Част от националната сигурност е информационната сигурност. Рангът на тези разузнавачи е пресилен - единият е работил от 1 година, а другият от 4 години. Такъв тип случки се решават "на тъмно", рядко им се дава публичен ефект", акцентира журналистът Валери Тодоров.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че България трябва да блокира процеса на преговори за присъединяване на Северна Македония в ЕС. Има ли право България да заема толкова твърда позиция?
"България може да изисква спазването на договора за добросъседство. С подобни изявления постигаме това, което македонизмът не може да постигне за десетилетия. Това трябва да се решава по пътя на диалога, ние държим в ръката си ключ, а го използваме като тирбушон, комисията не може да прави инвертаризация на историческите личности", категоричен бе директорът на Института за икономика и международни отношения.
Валери Тодоров посочи, че имаме две цели в отношенията със Северна Македония - да се спрем на понятието общо минало и да разтълкуваме понятието общо бъдеще. "Не бива да реагираме на крайни изявления от македонисти. Може би Северна Македония трябва да бъде притискана да се приближава с по-смели крачки към признанието на историята", заключи Тодоров.
Вижте целия разговор във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК