Бях сезирана от граждани и от НПО с оплаквания, че има нарушени права на протестиращи, най-вече свързани с правото на защита. Експертите на омбудсмана констатираха, че действително има забавяне на достъп до адвокатска защита. Сезирах министъра на вътрешните работи с препоръка да бъдат разследвани тези сигнали, както и сигнали за насилие срещу журналисти и други протестиращи. За мен е важно резултатът от тази проверка да стане публично достояние. Както и дали наистина няма идентификационни номера на униформите на полицаите. Има осъдителни решения в съда в Страсбург по повод липсата на идентификационни номера на полицаи, вкл. и при специализирани акции. Това каза в предаването „Опорни хора“ омбудсманът Диана Ковачева.
Това е втората проверка, през юли също сезирах министъра по тогавашни сигнали. Срокът беше 30 дни- за мен е много дълъг срок за подобна проверка.
Имаше и агресия срещу полицаите. Важно е гражданите, които протестират, да се отнасят с уважение към полицаите, защото те са там на работа, те също имат семейства и трябва да издържат на тези провокации. Важно е самите полицаи да бъдат обучавани, как да се държат на такива протести.
Каква е ролята на омбудсмана? Омбудсмана има роля да следи за правата на гражданите. Това е неговият конституционен мандат. Когато права или свободи са нарушени, омбудсманът е длъжен да се намеси. Той обаче не бива да се намесва в политически спорове, той трябва да бъде политически неутрален. Омбудсманът следи протестите за спазване на правата и свободите на гражданите. Но има и граждани, които не протестират. Техните права също не бива да бъдат нарушавани. Правата на протестиращите свършват там, където започват правата на тези, които не протестират. Когато се блокират важни кръстовища, трябва да бъдат взети мерки за адекватни алтернативни маршрути, каза общественият защитник.
Диана Ковачева коментира и промените в ГПК за правата на ЧСИ. Ковид-кризата влоши финансовото състояние на гражданите. Плащанията по кредити ще се задълбочат и това може да доведе до изпълнителни производства срещу хората. Това е проблем не само за България. За мен е важно да се спазва закона. Промените в ГПК, с които да се даде възможност за доброволно изпълнение, при което да участват ЧСИ е неприемливо. И сега гражданите могат да изпълнят доброволно своите задължения без да се намесват ЧСИ. Диалогът между кредитора и длъжника тече и не виждам, защо точно ЧСИ ще бъдат медиатори или посредници в този процес. Те имат публични функции. Не могат да се намесват в частно правни отношения на този етап. Сериозната ми забележка към тези промени е, че се допуска изпълнение на задължението преди то да е установено, да е доказано,преди да е минало през съдебен процес и да е станало безспорно.
Възразява и Висшият адвокатски съвет и трябва да бъде помислено по този въпрос, допълва Диана Ковачева.
Има държави в ЕС, където ЧСИ участват в подобни преговори, но те нямат публични функции. Т. е. при нас те могат да изнесат на публична продан един имот. ЧСИ е на страната на кредитора, уточнява омбудсманът.
При колекторските фирми нещата са много зле, защото там няма никакви правила. Бяха направени опити за създаване на такива правила, аз също участвах в работната група, и смятам, че трябва да бъдат внесени в НС незабавно. За да има някаква защита. Колекторските фирми търсят хората за дългове, които вече са погасени по давност, затова, че нямат установен размер или с по-голям размер от действителния. Много често гражданите не са уведомени по надлежния ред, че тяхното задължение на практика е продадено.
Проблеми има и при бързите кредити, където също няма правила. Там стои проблемът с неравноправните клаузи. Много често дългът се удвоява и утроява още преди да си подписал договор за бърз кредит. Появяват се такси за експресно разглеждане на документите в размер почти колкото заема.
Ако теглите 3 хиляди лв. заем се появява такса от 2500 лв за бързо разглеждане. Всичко това го пише в договора, но трябва да се чете внимателно съдържанието. Фактът, че го пише в договора, не означава, че е законно. Причината е, че няма контрол. Тук е мястото на КЗП, която трябва да следи общите условия. Да не се окаже, че подписваш договор за заем от 3 хиляди, а връщаш 10 хиляди лв. Това са конкретни факти, коментира омбудсманът Диана Ковачева.
Цялото интервю гледайте във видеото.