Протестите, оставката и предсрочните избори се подкрепят, макар още да не се вижда ясна алтернатива и нови лидери. Всички основни формации и политически дейци, с изключение може би на ДПС, губят от създалата се ситуация, за сметка на по-малките си конкуренти – в тази ситуация "малките стават големи".
Изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни. Това са част от изводите от националното изследване, проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи.
Теренът е преди анонса на Бойко Борисов за конституционен дебат и няма как да отрази потенциалния ефект.
Въпреки всичко обаче, все още не съществува усещането за налична алтернатива: 38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят. 62% казват, че подкрепят протестите срещу правителството, 23,7% казват, че не ги подкрепят, а останалите се колебаят.
58,9% искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение.
Данните показват и обичайната от десетилетия структура на мненията по всички въпроси за властта у нас в края на всеки един мандат, но в същото време сочат и сериозно обществено раздразнение.
Свидетелство за последното е, че вече 50% смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34,1% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Преди седмици идеята за предсрочни избори по-скоро не събираше ентусиазъм.
Очевидно, масовото съзнание плавно "свиква с мисълта“ за предсрочни избори. Въпреки всичко обаче, все още не съществува усещането за налична алтернатива: 38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят.
И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14,5% или около 800 хиляди потенциални гласове (от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас).
БСП е с 13,9%, което значи близо под 800 хиляди гласа. В последните парламентарни избори ГЕРБ събра около 1 150 хил. гласа, а БСП – около 950 хиляди. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват. Партията на Слави Трифонов действително е основен бенефициент от случващото се в страната – с растяща подкрепа, достигаща сега до 7,9% от избирателите у нас. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа. С 5,7% ДБ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в този микс расте "Да, България".
Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% или условно около 130 хиляди гласа. С 2,3% са и ОП (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание.
На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа. Така формулата за влизане в следващо НС – към този момент – е 5+2. "Воля" пък е близо до основния "пакет" с 1,6%.
Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, "Глас народен' – с 0,4% и т.н. "Атака", "Възраждане", проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%.
Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат. Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н. Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат "не подкрепям никого", съответно около 6,6% - още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка.
Поо-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват.
27,4% директно заявяват, че не биха гласували.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК