Теорията на игрите се използва в дейността по изчисляване на параметрите на коронавируса. Тя се използва частично при изчисляването на поведението на групи от хора. Това обясни математикът от БАН проф. Николай Витанов, който е част от екипа, изготвящ математическите модели за развитието на пандемията от Ковид-19 у нас.
"В България играта е малко по-сложна, защото има една група хора, които казват – вирус няма. Ако разгледаме четири сценария, според теорията на игрите, при първия се предполага, че изведнъж всички ще започнат да спазват мерките, както те се спазваха през март и април", отбеляза той.
Следващият сценарий е т.нар. докторски сценарий, защото докторите от Щаба много го обичат, посочи той. Този сценарий залага на около 14 хиляди в края на август и 20 хиляди в края на септември.
"Той още не е изгърмял, но ще видим и неговото изгърмяване. Защо? Защото той предполага, че около 300 хиляди от тези, които не спазват в момента мерките, ще започнат да ги спазват и поради тази причина броят на новите случаи ще се поограничи. Обаче теорията на игрите казва, че тези, дето не спазват мерките, за да си променят поведението, трябва да стане нещо. Това няма да стане. Ето защо аз смятам, че този сценарий също няма да се осъществи", каза специалистът пред БНР.
Най-вероятният сценарий според проф. Николай Витанов е за най-малко 16 хиляди случая в края на август и най-малко 25 хиляди в края на септември. Този сценарий според теорията на игрите се базира на предположението, че спазващите мерките ще продължат да ги спазват и обратното – онези, които не ги спазват, ще продължат да го правят.Последният, четвърти сценарий, би бил при рухване на здравната система. Той е много малко вероятен. Това, което ние виждаме, е, че този сценарий не се е включил. Цифрите, числата са далеч, далеч от този сценарий, увери ученият.
"Все още ситуацията е поносима, поради факта, че пандемията у нас беше хваната навреме", смята проф. Николай Витанов.
Снимка: Pixabay
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК