Днес почитаме паметта на паметта на великия поет и революционер Христо Ботев и на загиналите за свободата на България бойци. Точно в 12:00 часа сирени зазвучаха в цялата страна и приканиха към едноминутно мълчание.
Тази година няма да се проведе традиционният поход до Околчица - лобното място на Ботев, заради ситуацията с коронавируса. Индивидуални групи обаче ще се допускат. Официалните церемонии на места се отменят или ще бъдат по-скромни, но цветя на благодарност вече отрупаха паметника на Ботев в Калофер, където се състоя възпоменателна церемония.
Вижте словото на Радев за деня, в който отдаваме почит на Ботев:
"Символично е, че в цялата година ни е отредена само една минута за достойно мълчание. Минута без думи, в която най-ясно можем да осъзнаем техния смисъл и сила.
Кой, ако не Ботев, знаеше цената на думите. Той доказа, че ако човешкият дух е камбанария, то гласът е нейният звън. Гласът не ни е даден обаче за да мълчим, а за да се извисява, да гради и пробужда. Така както словото на Ботев отекна над цяла епоха и днес продължава да звучи призивно.
Свободата на хъш в Румъния не бе утеха за Ботев, който живееше с теглилата на своите братя и сестри в Родината. Поетът будеше българите със стихове и сатира. Словото на Ботев равняваше българите с идеите и социалните борби на свободните народи. Ботев презираше уюта на конформизма. Благодарение на него и други волнодумци, вестникари и народни деятели на все още неродената България, дързостта и истината дори тогава достигаха до хората. Днес мнозина избират да слугуват на лъжата, но винаги има и хора, за които истината струва повече от комфорта. Има ги и днес.
Родният Калофер още пази спомена парещото родолюбие на Ботев. По тези улици са отеквали стъпките и думите му, тук е покълнал копнежът му за свобода и справедливост. Тук е съзрявал за жертвената си мисия. Ботев и неговите юнаци ще останат завинаги символ на всички български родолюбци, живели и загинали за Отечеството. Те са доказателство, че нищо не е обречено, когато има хора с кураж и достойнство.
Днес знамето на българската свобода е в ръце на сегашните поколения. От нашата воля зависи дали ще го веем високо или ще му се кланяме само в музеите. Дали достойнството ще надмогне апатията или ще търсим утеха само в подвизите на героите в учебниците по история. Поклон пред падналите за свободата на България!"
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК