Новият президент Марио Драги постави ударението върху подкрепата за икономическия растеж, но в същото време почерта, че няма намерение да кредитира неограничено националните правителства. Драги избра лихвите пред печатницата на пари. Така Bloomberg коментира вчерашното решение на Европейската централна банка, начело с новия й президент, да намали основния лихвен процент в еврозоната до 1,25 на сто. Ходът на финансовата институция изненада приятно пазарите. Борсовите индекси в Азия днес приключиха търговията със значителни повишения, подкрепени от очакванията че ЕЦБ започва по-активно да противодейства на икономическите проблеми на Стария континент. Цената на петрола също пое нагоре. Някои анализатори дори очакват ново понижение на лихвите в близко бъдеще, с оглед на това, че Драги постави ударението върху икономическия растеж, а не толкова върху инфлацията. Чуха се и мнения, че в това отношение той прилича много повече на своя колега от Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, отколкото на предшественика си Жан-Клод Трише. Въпреки това, централните банкери в Европа очевидно не изпускат и инфлационните процеси от полезрението си. В момента годишният ръст на потребителските цени в еврозоната е около 3% при заложено целево ниво на централната банка от 2 на сто. Вероятно това е и причината Драги и колегите му да не се впускат в такива масирани увеличения на паричното предлагане, каквито вече предприеха Федералният резерв в САЩ и Bank of England във Великобритания. В подкрепа на тази теза самият Марио Драги вчера отхвърли възможността за нови покупки на облигации от страна на Европейската централна банка с цел задържане на лихвите по държавните дългове. По думите му облигационната програма е била "временна" и "в ограничен мащаб". Президентът на Европейската централна банка заяви, че институцията няма намерение да се превръща в "кредитор от последна инстанция" на правителствата и подчерта, че те трябва да поемат отговорност за собствената си финансова стабилност.