"Обикновено започваме с думите - "Tози ден не е обикновен. Да, той е много необикновен, много тъжен, но все по-необходим, ден - родил националната икона, чиято философия е събрана в едно единствено изречение - "ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само мене си".
Заветът на Левски вълнува 17-годишната Михаела Дакова от Националния учебен комплекс по култура. Посвещава му есе. Получава покана до го прочете на възпоменателната церемония посветена на 147-годишнината от гибелта на Васил Левски.
"Чувствах гордост от това, че има такива свети личности, като него, които могат да се нарекат достойни българи и които са си осмислили живота в това да постигнат националното освобождение и националното пробуждане", споделя Михаела.
Думите, написани от Михаела, са откровени и дръзки. В есето си тя посочва, че дължим признание към онези, заради които днес се наричаме българи. Един от тях е нейният прапрадядо.
"Родителите ми са ме възпитавали малко или много в по-родолюбив дух и съм чувала много пъти за името му и винаги съм се възхищавала при споменаването му. Моят прапрадядо е участвал като опълченец на Шипка. Това също помогна за написването на моето есе", разкрива Михаела.
Вижте повече в репортажа на Благой Цицелков.
Снимка: Благой Цицелков/Bulgaria ON AIR
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК