Въпреки че либералните партньори на Меркел – FDP, в последните четири години бяха далеч от това да са тази защита срещу държавната намеса и регулирането, каквато трябваше да бъдат, сега вече с липсата им в германския парламент няма да има политическа сила, която да изразява здравословен скептицизъм срещу твърде силното законово регулиране и регламентите за намеса.
Дори ако от чисто тактическа гледна точка сега Християндемократическият съюз (CDU/CSU), поради липсата на други сили в парламента, отново се ориентира малко повече към пазарната икономика, как ще успее да отстъпва през преплетения си социалдемократически манифест, пита реторично в свой коментар за изминалите избори в Германия икономическото списание Wirtschaftswoche.
Може ли CDU/CSU внезапно да открият, че минималната работна заплата е рискована и може лесно да застраши работните места? Дали няма да се откаже от обещанията си за пенсиите, само защото изведнъж ще разбере, че финансирането за това е налице само в години на висока степен на заетост? Ще отмени ли спирачката за наемните цени, въпреки че за наемодателите това звучи добре, но пък това ще забави ръста на строеж на нови сгради, както и ще забави санирането на жилища? А докъде ще се стигне, ако инвестициите в бетон не си струват – това все още е лесно видимо в ГДР.
Но дори Меркел, която все пак бе прекарала по-голямата част от живота си в твърде реално съществуващият социализъм, изглежда е забравила това.
Малко вероятно до невъзможно е, че след изборите съюзът ще достигне до повратна точка в икономическата си политика. Може би ще се стигне до още по-силна социалдемократична политика, отколкото през последните четири години. Страната на Мути, която се грижи за всеки и не забранява индивидуалната отговорност, но не я издига на пиедестал, триумфира силно.
ХДС и икономическото ѝ крило, които някога представяха позицията за силна пазарна икономика, следват днес инструкциите на своя председател и канцлер. И тримата сега трябва да се съобразяват вместо със сравнително лесната за укротяване FDP, със социалдемократите или Зелените. И двамата потенциални партньори може да се поискат по-висока цена, тъй като и двете (при съзнателен или несъзнателен) провал на всички преговори със CDU/CSU трябва да имат възможност да могат да преминат към съюз с Левите.
Или сега, или примерно след две години. Ако трябва да се намери точка на пречупване, то тя може да се намери. Вълнуващо вече е само дали SPD ще спази своите обещания и няма да образува коалиция в червено-червено-зелени цветове и дали и в каква степен SPD и Зелените ще се наклонят в посока към Левите.
В този аспект въпреки отличните резултати Меркел донесе и малко съмнителен успех на своите последователи. Разбира се, ако бе успяла да завоюва абсолютното мнозинство – нещо, за което и ръководството никога не е мечтало, тогава тя щеше да има не само исторически успех, но също така и щеше да придобие свободата на действие. Въпреки недоволството на евродисидентите в редиците си - кой от тях ще иска да свали управляващата с два или три гласа преднина канцлерка заради бъдещето на еврото? При това с цената на нови избори и загубата на своя мандат?
Така се оказа, че Меркел спечели пирова победа. Особено след като победата всъщност се дължи единствено на доверителния фонд на Меркел. Но какво всъщност остава в съдържателно отношение в тази партия отвъд канцлера, ако Меркел изведнъж си тръгне? Уникалната характеристика на християнската съюз в действителност е, че тя има Меркел в редиците си.
59-годишната Ангела Меркел се възползва от силната в момента икономика и ниската безработица, която спомогна личната ѝ популярност да запази рекордно високо ниво - за разлика от поредица лидери, които загубиха постовете си в други европейски страни, откакто преди над три години избухна дълговата криза. Меркел, която е канцлер от 2005 г. и фактически лидер на европейската реакция на кризата, заяви след изборите пред свои привърженици, че това е супердобър резултат, и даде ясно да се разбере, че възнамерява да изкара пълен мандат. Въпреки мащаба на победата ѝ обаче управлението едва ли ще стане по-лесно за нея.
Тези избори също така показват, че резултатите зависят изцяло от правилната стратегия на кампанията. Това е особено важно за малките партии. Зелените може наистина да се оплакват, че дебатът за педофилията не е особено неудобен по време на предизборната кампания, но други въпроси са от решаващо значение: етичното прочистване на менютата например чрез хранителната диктатура на вегетарианците (визира се непредпазливото предложение на една дама от "зеленото" ръководство в столовете из цяла Германия да бъде принудително въведен "безмесен ден" - всеки четвъртък).
Всъщност една тривиалност, но от друга страна и един от символите на зелената немощ. И особено по отношение на плановете за данъчната политика, които дадоха повод за многобройни дискусии. Всичко това може доста добре да се опише и с едно клише: Може би един добре печелещ мениджър е обяснил на склонната да гласува за Зелените своя съпруга, че според данъчните планове на Тритин и Сие ще е все по-трудно да зареждат своето Porsche Cayenne, за да идат до биологичния супермаркет и да пазаруват екоморкови.
Не по-малко зле бе положението при FDP. Тя не успя да се очертае като истински пазарен коректив на коалиционния партньор, а в най-добрия случай - като придатък за осигуряване на мнозинство.
И фактът, че именно заради икономически спорната политика за спасяване на еврото много гласоподаватели обърнаха гръб на FDP, е не толкова изненадващ. Либералите не успяха да изяснят своето вътрешно противоречие: безусловната партия на Европа и Партията на икономическия разум – тези две понятия вече не пасват.
Но сега пък липсва дори и най-малкото гласче, което можеше да бъде повдигнато срещу всесилната Мути-държава. Относително щастие за FDP е, че и евроскептиците от „Алтернатива за Германия“ не влизат в Бундестага. Защото те биха били видимата за всички буржоазни избиратели контрапрограма на CDU. Така и двете организации - FDP и AFD – ще трябва да презимуват в извънпарламентарната опозиция.
Все още CDU на Меркел е като „пиян“ от триумфа. Но парията не трябва да забравя: ако AFD се стабилизира, то и на гражданското крило ще настъпи фрагментиране, каквото от две десетилетия се случва на левия лагер. От резултатите на SPD може да се види докъде ще доведе това. С оглед на положението в Европа, едно напредване на евро-скептична организация е стъпка към нормалност. Но раздробяването на германския политически пейзаж до шест, седем или повече парламентарни сили със сигурност няма да е принос към политическата стабилност.
Вижте още във видеото на Bulgaria on Air!