Борбата с корупцията е декларирана като приоритет за България от години, а от 2007 година напредъкът в тази област се следи и от Механизма по сътрудничество и проверка. Но въпреки това корупцията си остава сериозно предизвикателство за страната на различни нива – в здравеопазването, митническия контрол, полицията, местната администрация и други области, се казва в главата, посветена на България, в първия доклад на ЕК за корупцията.
Липсата на санкции често става причина за разпространението на корупционните практики, добавят чиновниците и препоръчват да бъдат изградени независими и ефективни институции и съдебна система, които ще подсилят прозрачността в публичните отношения.
В доклада се препоръчва още по-ефективна координация между институциите, които се борят с корупцията, както и създаването на етичен кодекс за депутатите, който да гарантира санкции при изборни измами. Трябва да бъдат приети още и ясни критерии за избор на магистрати.
В България липсва закон за лобизма и няма изискване да се посочват връзки и срещи между политици и лобисти, посочва още докладът.
По отношение на свободата на словото, то е гарантирано със закон. В същото време обаче при финансирането на медиите липсва прозрачност, липсва и изискването за отбелязване на „платен материал“, наблюдава се и медийна автоцензура, свързана с корпоративен или политически натиск.
„България е на последното място в ЕС в класацията за световната медийна свобода“, отчита още ЕК.
Като цяло корупцията е сериозен проблем за целия ЕС. Подобни практики костват 120 млрд. евро за икономиката на общността, коментира при представянето на доклада комисарят по вътрешния ред Сесилия Малстрьом. „Не правим класация в коя държава корупцията е най-сериозен проблем. В доклада отбелязваме, че някои държави се справят по-добре от други“, обясни още тя.
Така в своето изявление комисарят отказа да посочи дали в България и Румъния, които са под наблюдението на механизма, корупционните практики са най-сериозни. „Проблемите на България са сериозни, но в нашия доклад ние посочваме слабостите на правителството на страната и призоваваме правителството, както и всички останали правителства в общността, да работят срещу този феномен“, коментира още Малстрьом.
В доклада е включено допитване на Евробарометър, което измерва усещането на гражданите в ЕС за корупцията. 84% от българите коментират, че корупцията е широко разпространена в България, а 73% коментират, че подобни практики застрашават нормалното развитие на бизнеса им. Средно в ЕС 76% от анкетираните смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им.
Данните показват още, че 9% от българите – най-ниското ниво в целия ЕС, определят като достатъчни действията на правителството за защита на хората от корупционни практики.
Докладът анализира положението с корупцията във всяка държава членка: какви антикорупционни механизми съществуват, кои от тях функционират добре, какво може да се подобри и по какъв начин. Данните показват, че в различните държави членки естеството и равнището на корупцията и ефективността на мерките, предприети за борба с нея, се различават.
Някои от основните тенденции, свързани с корупцията в рамките на ЕС, са:
Механизми за контрол
В областта на предотвратяването на корупцията има големи различия между държавите членки по отношение на използване на превантивни политики (напр. етични правила, мерки за повишаване на осведомеността, лесен достъп до информация от обществен интерес). При някои ефективната превенция е допринесла за изграждането на добра репутация на държави с ниски равнища на корупция, докато в други изпълнението на превантивните политики е неравномерно и с ограничени резултати.
Външни и вътрешни механизми за контрол - в много държави членки вътрешните проверки на процедурите в публичните органи (особено на местно равнище) са слаби и некоординирани.
Конфликти на интереси - правилата относно конфликтите на интереси се различават в отделните държави членки, а механизмите за проверка на декларациите за конфликт на интереси често се оказват недостатъчни. Рядко се прилагат санкции за нарушаване на правилата и те често са твърде ниски.
Наказателно преследване и наказания
Наказателноправни разпоредби, квалифициращи корупцията като престъпление, като цяло са налице и съответстват на стандартите на Съвета на Европа, ООН и законодателството на ЕС. Въпреки това Рамково решение 2003/568/ПВР относно борбата с корупцията в частния сектор не е транспонирано еднакво добре от държавите членки в тяхното национално право.
Ефикасността на правоприлагането и наказателното преследване при разследване на корупцията варират значително в различните държави на ЕС. В някои държави членки се наблюдават отлични резултати. В други успешните случаи на наказателно преследване са рядкост или разследванията са твърде продължителни.
В повечето държави членки липсват подробни статистически данни за корупционната престъпност, което затруднява сравняването и оценката. В някои държави членки процедурни правила, включително правилата относно отмяната на имунитета на политиците, възпрепятстват разследването на случаите на корупция.
Политическо измерение
Политическа отговорност - почтеността в политиката остава проблем за много държави от ЕС. Така например, политическите партии и изборните органи на централно или местно ниво рядко имат етични кодекси, като последните често не са особено строги.
Финансиране на политическите партии - въпреки че много държави членки са приели по-строги правила за финансирането на политическите партии, все още са налице съществени недостатъци. В ЕС рядко се налагат възпиращи санкции за незаконното финансиране на партиите.
Рискови области
В държавите членки рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално равнище, където взаимният контрол и вътрешните проверки обичайно са по-слаби, отколкото на централно равнище.
В редица държави членки градското развитие и строителството, както и здравеопазването, са сектори, уязвими по отношение на корупцията, .
При контрола на държавните предприятия се наблюдават известни недостатъци, които повишават тяхната уязвимост по отношение на корупцията.
Дребната корупция продължава да бъде широко разпространен проблем само в ограничен брой държави членки.
Обществени поръчки: област, която е уязвима по отношение на корупцията
Докладът включва специална глава, посветена на обществените поръчки. Това е много важна област за икономиката на ЕС, тъй като приблизително една пета от БВП на ЕС се изразходва всяка година от публични поръчки за закупуването на стоки, за услуги и строителни работи. Същевременно това е и област, която е предразположена към корупция.
В доклада се призовава към подсилване на етичните норми в областта на обществените поръчки и се предлагат подобрения в механизмите за контрол на редица държави членки. Подробна информация и конкретни въпроси, на които се предлага да се обърне допълнително внимание, се съдържат в главите по държави.