Ако евровотът беше днес между БСП и ГЕРБ щеше да има паритет. Това показва проучване, проведено в периода 24-31 януари на Социологическия екип на Института за модерна политика.За левицата на евровота са декларирали подкрепа 19,4%. ГЕРБ получава 19%.Заявеният съюз между „България без цензура“, ВМРО и Земеделски народен съюз получава 5,5%, а Реформаторския блок и ДПС по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.Проучването регистрира и начално електорално присъствие на формацията АБВ, създадена от президента в периода 2002-2012 Георги Първанов, която обяви, че ще излезе със самостоятелна листа в европейските избори, водена от настоящия евродепутат Ивайло Калфин. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за АБВ към момента на проучването е 1%. Според Социологическия екип на ИМП все още е твърде рано да се правят изводи за потенциала на тази формация да участва успешно в европейските избори.Ако парламентарните избори бяха днес левицата щеше да име лека преднина спрямо ГЕРБ, показва проучването. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 20,5%, а за ГЕРБ – 19,8%.На фона на сътресенията в БСП и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание да се твърди, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.Още три формации щяха да седнат зад банките в парламента ако изборите бяха днес. „България без цензура“ с ВМРО и Земеделския народен съюз получава подкрепата на 5,6%. „Реформаторски блок“ получава подкрепа от 4,5%, а ДПС – 4,3%.Делът на респондентите, които дават положителна оценка на работата на президента (16,5%) е сходен с този на оценяващите положително работата на правителството (16,7%). В същото време категоричността в неодобрението за правителството е далеч по-отчетлива – 48%, спрямо 35,3% неодобрение за работата на президента.Според ИМП сравнително ниският процент на положителни оценки за президентската институция се дължи на пряката намеса на държавния глава в текущите политически процеси и вземането на страна в партийно-политическите борби.