Максимален праг на безработицата от 13%. Това е целта на мерките и програмите от Националния план за действие по заетостта, които беше гласуван днес на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. За реализацията на плана са осигурени 73 милиона лева от държавния бюджет.
Изчисленията показват, че при минимална работна заплата от 340 лева, парите ще осигурят в рамките на една година работно място на 12 400 безработни. КНСБ и КРИБ изразиха разочарование от Националния план за действие по заетостта за 2014.
Макар и с възражения, КНСБ подкрепи плана за действие по заетостта. Според синдиката тези средства са крайно недостатъчни и няма как да генерират устойчивост на преходната заетост.
Работодателските организации също гласуваха "за", с изключение на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, които категорично заявиха несъгласие с плана. Причината - няма последваща оценка за въздействие на програмите.
„Почти всички от тях имат своите бележки, имат своите предложения по така предложения Национален план за следващата година, а ние знаем, че всички политики, всички политически механизми, при този финансов ресурс и при минимална работна заплата от 340 лева няма да намерят място в Националния план за заетостта,“ коментира министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов.
Социалните партньори отказаха да гласуват промени в Кодекса на труда, с които се усъвършенстват колективното трудово договаряне и такива, според които работодателят трябва да гарантира изплащането на 100% от заплатите на служителите си, дори и да е във финансово затруднение.
В момента законодателството позволява в такава ситуация работодателят да плаща едва 60% от заплатите. Бизнесът заяви категорично, че ако тези промени влязат в дневния ред на заседанието, то всички работодателски организации ще напуснат срещата.„Тук става дума за фундаментални въпроси на индустриалните отношения. Колективното договаряне трябва да бъде подкрепено, така че да се случва в частните фирми на България в частните предприятия“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.- „Знаем какво става за съжаление в много от фирмите на България. Единственият механизъм, политическият подход и подкрепа от страна на изпълнителната власт е да може това да бъде променено и да имат инструменти работникът и работодателят да постигат съгласие по-истинско на фирмено ниво“.Васил Велев от АИКБ коментира на свой ред, че „разпростирането на колективни трудови договори и за други сектори извън тези, за които са се договорили е много опасна практика, предвид и на представителността на организациите на договарящите се в съответните сектори“. Той подчерта, че ще се противопоставя категорично на всякакви опити „някой друг да ни определи какви двустранни преговори и по какъв ред ние ще водим без това да е съгласувано с работодателските организации“.Правителство, синдикати и бизнес не обсъдиха въпроса за майчинството за родители, които осиновяват деца от 2 до 5 годишна възраст, тъй като било постигнато пълно единодушие още преди заседанието на съвета.