Плевнелиев: Проблемът на проблемите е разделението в нацията

Всички политически сили да загърбят тяснопартийните си интереси в името на бъдещето на нацията, призова президентът Росен Плевнелиев по време на на срещата "24 години от началото на демократичните промени у нас", проведена на "Дондуков" 2 с български държавници от годините на прехода.

Плевнелиев предупреди, че опитите за насаждане на омраза и за извличане на партийни дивиденти са опасни и крият огромни рискове за страната ни. В изявлението си той посочи още, че Арабската пролет и кризата в Сирия са изправили страната пред предизвикателство, на което трябва да бъде отговорено с толерантност

Като основни предизвикателства, останали нерешени в последния четвърт век, президентът посочи ниския жизнен стандарт, безработицата , изграждането на социална среда, която да позволи на младите хора да останат в България.

По думите му пазарната икономика и съдебната система трябва да се подобрят, а образованието и здравеопазването се нуждаят от дълбока реформа. Според държавният глава е необходимо също така да има истински свободна медийна среда.

“Далеч сме от истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията. Хората имат усещането, че задкулисие продължава да направлява важни политически процеси. Медиите имат право на мнение, но трябва да казват истината”, каза той.

Въпреки острото политическо разделение има теми, по които може и трябва да бъде постигнато съгласие, като борбата с корупцията, монополите и олигархията посочи Плевнелиев.

Според държавния глава в момента най-много ни липсва обща кауза, около която да се обединим.

„Проблемът на проблемите е разделението в нацията. Много изострена фаза на противопоставяне. Докарахме го до там, че имаме граждани, срещу контраграждани, имаме протести срещу контрапротести, София срещу провинцията“, каза още той.

Плевнелиев обаче отчете и успехите през изминалите 24 години. Като основно постижение на страната ни след демократичните промени от 1989 г. той посочи постигнатото членство в НАТО и Европейския съюз.

„Членството на страната в НАТО и ЕС бяха крайният резултат на усилията на гражданите и политическият елит – обединени и в една посока. Успехът доказа, че когато има единение на интересите, когато пред обществото има обединена ясна цел и тя се следва от политиците, резултатите не закъсняват“, посочи той.

Президентът Георги Първанов и председателят на парламента Михаил Миков не уважиха срещата при държавния глава заради ангажименти. На срещата не присъства и президентът Жельо Желев по лични причини. На поканата на Плевнелиев се отзоваха президентът Петър Стоянов, председателите на парламента от 1989 г. насам Александър Йорданов, Благовест Сендов, Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Борислав Великов и Цецка Цачева.