Хората объркани, вече не искат протести

Общественото съзнание е разделено и объркано. Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски вече имат повече противници, отколкото поддръжници. Това показват данните на Галъп Интернешънъл от проучването им, направено между 3-10 октомври сред 1013 души, обобщи социологът Първан Симеонов.

46 на сто от запитаните не подкрепят протестите, а 41% ги подкрепят. Абсолютно поравно са разделени хората за това дали кабинетът трябва да подаде оставка – 41 на сто смятат, че правителството трябва да си отиде, също толкова са против.

38 на сто смятат, че протестите трябва да продължат, докато 46 на сто смятат, че трябва да спрат.  22 процента от анкетираните биха участвали в демонстрациите срещу властта, докато 68 на сто не биха.

Вече четири месеца се възпроизвежда сходна картина, обясни Първан Симеонов от „Галъп“. Изкристализирането на картината не отменя високата обществена тревога, а протестният потенциал остава висок, посочи още той.

По думите му структурата на социално-демографски групи показва, че хората с по-високи доходи с по-добро образование в по-големите населени места са противници на правителството. Симеонов беше категоричен, че зимните месеци ще са тест за управлението.

Ако изборите бяха днес, в парламента щяха да попаднат 4 формации – БСП, ГЕРБ, ДПС и Реформаторският блок. Първо политическа сила щяха да са червените с подкрепа от 22,3 на сто, а втори ГЕРБ – с 19,2 на сто. Трети остават ДПС с подкрепа от 6%, Реформаторският блок също би попаднал зад банките в НС с електорат от 5,7 на сто.

НФСБ събира 1,5 процента доверие, а Атака – 1,4%.

41,2 на сто от запитаните обявяват, че няма да гласуват.

При Реформаторския блок става дума за хипотетични нива, обясни Симеонов. Той допълни, че все още има много хора, които назовават имената на отделните политически формации в него.

По думите на Симеонов не може да се каже, че „Атака“ и НФСБ ще останат извън НС, защото двете партии често са се оказвали изненада в крайните резултати.

Новото движение на Николай Бареков в идните месеци вероятно ще се утвърждава, обясни Първан Симеонов.

По негови думи при новите формации се говори по-скоро хипотетично. Социологът все пак прогнозира, че евентуални общи действия между Бареков и ВМРО вероятно би им осигурило място в НС.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се ползва с доверието на 22,2 на сто от запитаните и с недоверието на 59,7%.

Последните няколко месеца неговото доверие се запазва, макар и на по-ниски стойности от тези, които сме свикнали, обясни политологът Димитър Ганев.

Лидерът на националистите Волен Сидеров се ползва с доверието на 3.7 на сто и недоверието на 89% от хората.  Лидерът на БСП Сергей Станишев се ползва с доверието на 27, 5 на сто от запитаните и недоверието на 62,9%.

Доверието в парламента е около 15 на сто, показват още данните. 30 на сто е доверието в кабинета, а двойно повече – недоверието.

Ганев обясни, че подобни са били нивата в последните месеци на кабинета „Борисов“ и първите на тройната коалиция.

Премиерът Пламен Орешарски има доверието на 32,2 на сто и недоверието на 49,6 на сто. Председателят на НС Михаил Миков има доверието на 22,7 на сто от респондентите и недоверието на 51,1 на сто.

Президентът Росен Плевнелиев събира доверие от 31,3 процента и недоверие от 47,3 на сто. С традиционно високо доверие остават и кметът на София Йорданка Фандъкова и омбудсманът Константин Пенчев.

Почти без промяна в последните месеци остават общите нива на песимизъм и оптимизъм по въпроса накъде отива страната. Около 70% на сто са негативните очаквания за посоката на страната. По думите на Симеонов тези нива са традиционно такива.

Вижте подробности в репортажа на Кремена Кръстева.