Значението на рейтинговите агенции не е такова каквото беше - те са едни от най-големите губещи от кризата. Голяма част от методите за оценка на риска се промениха в последните години. Оценката на база исторически резултати се оказа неефективна. Моделът стойност под риск беше използван от големите банки и точно те реализираха сериозни загуби. Това каза в ефира на Bulgaria On Air изпълнителният директор на „Конкорд асет менидмънт“ Петко Вълков. „Днес се придава по-голяма тежест на еднократните случаи. Взимат се предвид исторически събития, които са се случвали рядко или въобще не са се случвали – т. нар. „черни лебеди“. Трудно е те да бъдат прогнозирани и съответно застраховани“, посочи той. Вълков все пак даде пример за подобно събитие: „ Аварията в АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. доведе до голям спад на борсите по цял свят, а тя беше предизвикана от земетресение и последвало цунами“. „Това, което наблюдаваме в последните три години е урок, че пазарите не са толкова свободни, колкото ни се иска да бъдат и не работят толкова добре, когато са свободни“, коментира финансовият анализатор от „Кендъл партнърс“ Георги Вуков. „Виждаме, че централните банки започват да диктуват активно какво се случва с индексите, облигациите и стоковия пазар. Целта им е да намерят баланс между пазара и нуждите на по-обикновените хора, които не са свързани пряко със стоковия пазар“, каза той. По думите му именно ролята на централните банки е довела до спада на волатилността. Според него има някои нови фактори, с които инвеститорите трябва да се съобразяват, но основният е по-сериозната регулация. „Многобройните злоупотреби и измами наложиха тази промяна и затягането на регулациите. Въпросът е дали не е презатягане, но това ще се разбере от реакцията на различните индустрии“, каза Вуков. Той посочи, че целта на централните банки е да създадат изкуствено търсене и инвестиране в по-рискови активи, така че икономическият кръг да се задвижи и да се стигне до по голямо вътрешно потребление. „През последното десетилетие събитията напомниха на инвеститорите, че нищо не трябва да бъде приемано за даденост и, че „единственото постоянно нещо е промяната“. Хората, които инвестират чужди пари трябва да продължават да пресмятат и оценяват“, смята анализаторът.