Емил Хърсев: Данните на БНБ за дълга не са тревожни

"Данните на БНБ за дълга не са тревожни. Методологията, по който той се измерва обаче, е порочна“, заяви в ефира на Bulgaria On Air финансистът Емил Хърсев. Той уточни, че става дума за международна финансова статистика, по която работи и Международният валутен фонд.

„Огромна част от дълга на България (около 80%), всъщност не е на България. Той е частен и няма да бъде платен с пари на данъкоплатците. Това са вътрешногрупови обороти между отделни компании и не се отразяват по никакъв начин на икономиката на страната“, обясни Хърсев.

Според него около 6,7 млрд. евро са задълженията на банковия сектор. От тях около 2 млрд. евро са междубанкови задължения.

„Една банкова група е финансирала дъщерния си трезор в България, но вместо да даде капитал, за да бъдат покрити изискванията на БНБ, е предпочела така наречените капиталозаместващи инструменти. Става дума за подчинен срочен дълг или дългосрочни финансирания, които и да се върнат, и да не се върнат, не би имало значение извън групата“, твърди финансистът.

По думите му забавеното нарастване на частния дълг е показателно като тенденция. „Преди 2008 г. той се увеличаваше с около 20% годишно, най-вече за сметка на банковия сектор, който тогава се разширяваше главоломно. Въпреки това все още е рано да търсим добрата новина. Положителна тенденция ще е едно трайно повишение на заемите, което към момента не се случва“, посочи Хърсев.

Риск от рецесия има, но не е голям, твърди още той. „Икономиката ни се намира на дъното. Ръстът е минимален, дори може да се каже, че влиза в рамките на статистическата грешка“, посочи експертът.

Много политика и малко икономика - така Хърсев определи актуализацията на бюджета.

Като важни условия за раздвижване на бизнеса и кредитирането, той посочи, че е важно да бъдат премахнати ненужните такси и регулаторни режими, да няма пряка намеса в бизнеса и излишни забрани. „Ако не можеш да помогнеш, недей да пречиш. Задължение на държавата е да пази външни фактори да не вредят на предприемачеството. От години страдаме от вътрешнообщностната контрабанда. И преките щети са за бизнеса, а не толкова за бюджета“, посочи Емил Хърсев.

По думите му, ако тези доставки е можело да бъдат обложени, те не биха дошли в България. „Заради този процес обаче нашите стоки не се реализират на пазара, тъй като нелегалните продукти са с минимум 20-30% по-ниска цена. Видяхме как изкупните цени на зеленчуците скочиха почти двойно, след като беше пресечен един такъв канал“, аргументира се финансистът.