58 на сто от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета "Орешарски", а 42% - не. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 3 и 10 юли сред 1000 души, съобщи БТА.
По-висока подкрепа за протестите социолозите регистрират сред хората на възраст до 49 г., сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67 на сто от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета, както и 57% от жителите на областните центрове и 65 на сто от жителите на малките градове.
52% от жителите на селата не подкрепят демонстрациите. Против тях са и най-често възрастните хора над 60 г., тези с основно и със средно образование,както и представителите на етническите малцинства.
За оставката на кабинета
37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 г., хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове. За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40 на сто от жителите на областните центрове, 44 на сто от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.
23% искат оставка на кабинета "Орешарски", като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята "нека първо да се свърши най-неотложното", смятат от НЦИОМ. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 г.
Според 30% правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните - над 60 г. (48 на сто от тях), на анкетираните с основно и по-ниско образование, на живеещите в големи лишения и на жителите на селата (38% от тях).
47 на сто смятат, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35% – че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай. За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 г., тези с висше образование (55 на сто от тях), със среден и с по-висок жизнен стандарт, столичани (59 на сто от тях) и на малките градове (54 процента от тях).
Парламентарния вот
24 на сто от българите са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69% от избирателите на ДПС и 53 на сто поддръжниците на Коалиция за България.
62% от участвалите в изследването посочват, че не са удовлетворени от парламентарните избори. Недоволни от изборните резултати социолозите регистрират главно в две възрастови групи - сред хората между 30 и 39 г. и сред тези между 50 и 59 г. Над средното е и неудовлетворението от вота сред тези с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата (71 на сто от тях), сред живеещите в малките градове (69 на сто от тях) и сред 63 процента от живеещите в областните центрове.
82% от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.
29 на сто одобряват позицията на ПГ на ГЕРБ, която обяви, че ще присъства в Народното събрание само когато се обсъждат промени в Изборния кодекс. 55% обаче не подкрепят тази позиция. Позицията на ПГ на ГЕРБ е одобрявана от близо 70 на сто от избирателите на ГЕРБ, докато над 80 на сто от избирателите на Коалиция за България не одобряват това поведение.
Неодобрението към поведението на ГЕРБ в парламента е по-висок дял от одобрението и сред симпатизантите на останалите партии, в това число и на извънпарламентарните.
Електоралните симпатии
Протестите все още не раждат достатъчно значими политически алтернативи, различни от статуквото, коментират от НЦИОМ.
Към момента на провеждането на проучването, за ГЕРБ са регистрирани електорални симпатии в интервал от 22 до 23 на сто, а БСП печели симпатии в интервал от 19 до 20%.
Социолозите отчитат известно свиване на електоралната тежест на ГЕРБ, в рамките на 1-2%, докато БСП леко разширява електоралната си подкрепа, в рамките на около 2-3%.
Ако изборите за Народно събрание бяха на 10 юли 2013 г., в следващ парламент със сигурност би присъствало и ДПС с електорална подкрепа между 6 и 7 на сто.
Няколко формации имат реални шансове да влязат в нов парламент - "Атака", "Движение България на гражданите" и НФСБ, всяка от които получава около 3%, според данните.
Що се отнася до новоучредени формации, както и до заявения Реформаторски блок, все още е рано да се мери електорална подкрепа за тях, доколкото тези проекти засега остават в сферата на намеренията, дори според някои от учредителите им, отбелязват от НЦИОМ.
Три четвърти от хората, които са гласували за ГЕРБ на 12 май, твърдят, че биха повторили вота си и днес. Сред гласувалите за Коалиция за България, този дял е 85 на сто, а сред избирателите на ДПС – 82%.