Кои са успешните държави, от които България може да почерпи опит, кои са факторите, гарантиращи икономически растеж, кои са приоритетните сектори на страната ни и какви са европейските перспективи пред нас – Bulgaria On Air разговаря с президента на Република България Росен Плевнелиев.
Въпросите задаваха Ася Моллова, студентка I курс “Финанси, счетоводство и контрол” в УНСС, и Александър Панайотов - III курс, “Компютърни науки” в Софийски университет „Св. Клемнт Охридски”, участници в инициативата Младежки бизнес – форум „Изгряващи звезди 2013”.
Г-н президент, какви са впечатленията Ви от днешната инициатива Младежки бизнес – форум „Изгряващи звезди 2013”, организирана от Junior Achievement България, и ролята от подобни инициативи?
Младите хора трябва да получат шанс, да опитат и да могат да реализират идеите си в страната. Junior Achievement показват, включително на държавната администрация, на министрите, на президентите, как могат да стартират важни, смислени инициативи с огромен потенциал и с добри резултати.
Има ли според Вас икономически модел, от който България може да почерпи опит?
Мога да посоча поне три държави, от които можем много, много, много да научим. Едната е Сингапур. Сингапур няма газ, нито петрол, както и България няма газ и петрол. Същевременно, Сингапур е една от най-конкурентоспособните и най-богатите страни в света и е истинско доказателство, че ако една нация има план, следва го независимо кой е на власт и залага на човешкия капитал, успява. Най-важни в Сингапур са хората. Те са добре обучени, така че инвестицията в образование, инвестицията в иновации, това, което Сингапур направи, е един невероятен пример и ние можем просто само наистина да го следваме.
Много ми харесва и примера на Ирландия. Ирландия е една много специална страна, която само преди 40 години беше пример за провалена държава. Всички млади хора напускаха Ирландия, дори за ирландците се говореше, имаше един виц: „Последният, който си тръгне, да загаси лампата“, т.е. „да закрие държавата“. Къде е днес Ирландия? Една от най-богатите страни в Европейския съюз и въпреки банковата криза е с невероятно конкурентоспособна и силна икономика. В Ирландия се постигнаха чудеса отново защото беше подготвена дългосрочна програма за действие, която се следваше независимо кой е на власт. И резултатите дойдоха.
Третата много интересна за мен държава, от която също много можем и би следвало да научим, е Естония. Тя е много близка до нас – и по манталитет, и по история. Естония днес е държавата на електронните технологии, на електронното правителство, на електронните услуги, на електронната нация. Една малка нация, която намери своя фокус, своя приоритет, своя смисъл и успя с много труд и отново в продължение на 10 – 15 години да го развие.
Аз съм абсолютно убеден, че в България имаме още по-голям потенциал. Аз дълбоко вярвам, че българите са изключително талантливи и надарени от Господ. Въпросът е как да подредим обществените механизми и системи и с участието на университетите, и на частния сектор, така че да дадем шанс на идеите да се случат.
С какво Президентството успя да изкуши успешен предприемач като Вас?
Много интересен въпрос. Аз никога не съм планирал да вляза в политиката, никога. Никога не съм очаквал, че ще стана президент. Нещата се получават естествено, а не по заявка или защото са плод на сделка. Когато наистина работите посветено и последователно, когато не сте се взели насериозно, че ще бъдете най-овластения, най-силния, най-мощния, ще търгувате и продавате влияние, а когато наистина действате скромно, но постоянно, ще имате успех. Това е плод на постоянни последователни усилия в правилната посока. Така е с човешкия живот, а аз мисля, че и моето развитие, включително и влизането ми в политиката, е естествено продължение на усилията, които съм полагал.
Кои са основните сектори, в които България притежава сравнителни предимства?
Ако погледнем нашата чудесна родина, много лесно ще ги разберем. Природата ни е дала много, имаме прекрасни планини, море, следователно трябва да развиваме туризма във всичките му форми, защото имаме какво да покажем на света. Земеделието и производството на храни също имат добри перспективи в България. Имаме хубава почва, планини, земя, море и много вода. Ние днес си посипваме главата с пепел и казваме колко е бедна Северна България. Но тя има огромен потенциал и специално в земеделието и производството на храни.
Същевременно България е държава на кръстопът, което означава, че ние можем да постигнем много в логистиката. Ако България се позиционира по пътя на стоките и услугите, логистиката играе много важна роля и разбира се, качествената инфраструктура.
Същевременно обаче българите са много качествени и интелигентни хора. Много бързо учим езици, много бързо се приобщаваме към една или друга корпоративна култура. Ние имаме 1 милион и половина българи навън и те са успешни, те са можещи. Но има 3 милиона - видяхме статистиката, средна класа в България. Ние имаме българи, които са предприемачи, имаме 300 хиляди фирми в България. Тези хора имат много силен потенциал. И тук въпросът е в развитието на човешкия капитал.
Как според Вас можем да постигнем икономически растеж?
Трябва ни дългосрочна стратегия, по която аз много работя, и тя е готова. Сега остава и националният елит на България да я приеме и да обещае на нацията, че ще се работи по този дългосрочен план и той ще се спазва. Това трябва да е гарнирано и да се полагат много последователни усилия в секторите, в които ние наистина искаме да имаме високи постижения. Не да се вайкаме, не да сме последни и да си казваме „младите хора напуснаха държавата“. Ако погледнем статистиката, не е толкова зле положението. Днес всеки втори грък е напуснал държавата си, а всеки втори ирландец е заминал за Австралия и за САЩ. Да не говорим за Португалия и Испания. Младите хора в България обичат, уважават държавата си и просто трябва да им дадем шанса да получат възможността да реализират идеите си.
Иначе, още нещо много важно: не трябва да се подценяват клъстерните политики, това, което аз говоря от дълго време – политики за енергийна ефективност, политики в подкрепа на информационните технологии, за електронна България, така както видяхме електронна Естония какво постигна за 10 години, политики в подкрепа на земеделието и производството на храни.
Какво трябва да се промени в манталитета на българския предприемач, за да стъпи на едно действително световно ниво?
Българският предприемач трябва да излезе от оковите на ниското си самочувствие, трябва да се отвори към един широк и бързо променящ се свят и трябва да се научи да споделя, да се интегрира. За съжаление тези механизми на споделяне, на интеграция, на създаване на общи проекти, на коопериране, на сътрудничество не са познати на много български предприемачи. Виждаме как във всички богати държави предприемачите се събират заедно, споделят идеи, раждат проекти, печелят, губят, но споделят и опитват. Докато в България всеки се спасява поединично. Това трябва да се промени. Бизнесът и бъдещето принадлежат на тези, които наистина могат да се кооперират, които могат да споделят, които могат да опитват и които могат да разширяват базата си чрез сътрудничество и интеграция, а не чрез работа на парче. Механизмите на сътрудничество много ни липсват.
Каква е позицията Ви за бъдещото влизане на България в еврозоната? Какви са позитивите и кои са негативите?
България ще бъде много слаба, бедна и изолирана, ако изостане от процесите по интеграция в Европейския съюз. Казвам го най-отговорно. Европа даде огромен шанс на България и от 1997 г., когато започна процесът на интеграция, страната ни е постигнала немалко. Това обаче е благодарение на процеса на интеграция, а той е в самото начало.
Трябва много отговорно да се отнесем към нашата европейска перспектива. Не може, не може, наистина не може и не е приемливо да се раждат популистки партии в България, които да отричат европейската перспектива, която е приета от българския народ, които да работят за дезинтеграция, а не за интеграция. И аз се надявам, че високата подкрепа на българския народ за европейската интеграция на България ще продължи.
Разбира се, ще станем член на еврозоната. Това ще донесе само плюсове. Не мога да кажа кога, все още не сме изпълнили всичко конвергентни критерии. Трябва да оправим системата на правораздаване, трябва да подобрим бизнес средата, но съм убеден, че това ще стане. Груба грешка ще бъде да се върнем назад във времето на някакви идеологеми и популистки идеи. Стратегически важно е да има силна Европа и силна България в нея.