Днес е ден за избори и всички, независимо кой ще вземе властта – се интересуват от това къде е България от инвеститорска гледна точка. Знаем, че страната се нуждае от нови инвестиции, преки инвестиции – така, че как гледате от инвеститорска гледна точка?
- Смятам, че България печели внимание от местна и европейска гледна точка. През последните няколко години кризата измести центъра на тежестта към страни с нисък дълг, финансова дисциплина, каквато България крепи в последно време и като цяло е в по-добра финансова позиция, така че определено печели почва под краката си, спрямо други страни в периферията й. Наблюдаваме обаче, че общата обстановка в Европа не играе добра роля примерно в Унгария и Чехия; и най-вече в Гърция като част от евросъюза. Но пък добрата финансова позиция на България изпъква и определено се гледа на нея като на страна с квалифицирана работна ръка, трудещи се хора с добри езикови умения, така че от международна гледна точка страната е инетересна дестинация в момента.
Имаме образованието, ниските данъци и добрата финансова дисциплина. Какво ни липсва обаче – все нещо има, което трябва да излезе на по-преден план?
- Вярно е. Мисля, че не трябва да пренебрегваме важността на ниската данъчна политика, защото това е нещо, което не беше забелязвано досега като голям плюс. Точно държавите с по-голяма инфлация, които са и в по-трудна финансова ситуация – сега са принудени да увеличават данъците. Това ще даде възможност на България като дестинация с опростена и ниска данъчна политика, така че ако в миналото това не ни е помогнало много, то ще ни помогне в бъдеще. В целите за развитие на страната по-напред трябва да се погледнат проблемите с надеждността, както и като цяло непознаването на страната сред региона. Разпознаваемостта е нещото, по което всяко следващо правителство трябва да работи. Вече са направени добри опити и очевидно има подобрение, но очевидно има още какво да се направи. Друго нещо, което имаме в България, но не е още толкова добре познато, а и като цяло Европа не е осъзнала – това е близостта до Турция и важността на Турция за пазарите в централна Азия, както и България като мост на Европа към тези пазари. Ситуацията е близка до тази в САЩ, които от толкова години живеят рамо до рамо с Мексико – беше забелязано, че в нито един от трите президентски дебата в изминалите избори там – Мексико не беше споменато нито веднъж в този процес, а това е огромна икономика с огромно население на прага на Щатите. Европа е в подобна ситуация с Турция – никой не осъзнава, че едно 80-милионно население, което расте изключително бързо като индустрия и потребление е на прага ни, а България е точно там. Затова смятам, че България като мост към една от най-големите икономики в региона, чисто географски дори има огромна възможност. Не само България, но и Европа като цяло не е осъзнала важността на турския пазар и близостта му до нас.
Икономиката на страната, структурата на икономиката – има ли нужда от нещо допълнително като преструктуриране или на теория всичко е гладко, но в практиката се появяват проблемите? Какво е решението тук?
- От това, което чувам от компании, които са започнали бизнес в България и които инвестират там – най-често оплакванията са от документацията, бюрократичния процес... така както данъчната политика е много благоприятна, пречките са в бюрокрацията, в административните процедури и т.н. Това може да се подобри и винаги е нещо важно и се приветства от чуждите инвеститори. Има нужда и от подобрение на инфраструктурата, разбира се, но и това ще стане – очевидно страната инвестира в тази посока. Доставките на енергия, надеждността на инфраструктурните проекти – има огромни европейски фондове, които постепенно ще достигнат и България и ще подобрят обстановката и очевидно това е един от важните фактори. Говорейки като цяло – важен е балансът между отделните сектори – индустрията, услугите и земеделието.
Кои други сектори трябва да се подпомогнат, за да се засили конкурентноспособността, спрямо европейските пазари? Отделно от туризма и земеделието – какво друго трябва да се направи? Вече споменахте инфраструктурата, но след като тя бъде изградена – нещо друго трябва да се възползва от нея. Вие в какво бихте инвестирали?
- Добър въпрос. Най-напред в земеделието, което споменахте – смятам, че България е недобре представена в земеделския й профил като износител. Живеем в Лондон, пазаруваме в Теско и виждаме много турски и гръцки продукти... във Великобритания киселото мляко е гръцко, а не българско, което ме съсипва всеки път като го видя. Трябва да прибавим и останалите земеделски култури като череши, зърнени култури, заетостта по отглеждането и събирането на тези продукти. За жалост България е недобре представена. Тук опираме и до надеждността на доставките – например Теско ще избере средно качество продукция, но за която е сигурно, че в този даден ден ще получи това дадено количество и с точно определено качество в съответната опаковка. И ще я избере пред най-добрата продукция в света, за която не е сигурно дали е налична, дали е в дадените размери... това е полето, което България трябва подобри, но трябва може би по-голяма помощ от правителството за обучение в надеждността на доставка на продукцията като цяло и по-специално в земеделието. Това е една от областите, в които България определено е в привилегирована позиция, но все още недобре представена. Говорейки с вносителите – това е много важно предизвикателство. Аз виждам възможностите в малките производствени процеси – компоненти в един или друг вид. Могат да се построят такива заводи за 5-10 милиона евро, което не са някакви огромни индустриални проекти, а точно обратното – по-продуктово ориентирани съоръжения. В този смисъл България е в много изгодна позиция, заради конкурентноспособния трудов пазар, качеството на работната ръка за малките и средни производства. Големите производства са по-скоро за Азия, но за по-малките... и не са нужни огромни ресурси за по-добри резултати. Разбира се отнема време и всяко нещо трябва да се прави стъпка по стъпка, докато се усети разликата. Но вече се случва – имаме добри български предприемачи – получавам имейли всеки ден по тези въпроси и със съживяването на световната икономика – което още не е завършило, но ще стане – очевидно инвестициите на големите корпорации ще се увеличат и ще видим по-голям напредък.
Принц Кирил Сакскобурготски, благодаря ви за това интервю, надяваме се да ви видим пак скоро.
- Удоволствието е мое, благодаря ви!
Цялото интервю с Кирил Сакскобургготски можете да видите от видеофайла.