Реалната безработица сред младите в страната е над 40%, а не официално отчетените 27%, твърди Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара. Общоприетата статистика на Агенцията по заетостта не обхваща младежите без образование и квалификация, които не са се регистрирали в бюрата по труда.
Общо безработните българи в трудоспособна възраст са 18%, а не 12%, добавя Бранков, според когото това е основният проблем за икономиката. Успоредно с това растат разходите за труд (най-бързо в целия Европейски съюз) и се влошава реалният ефективен валутен курс, от което България губи конкурентоспособност, коментират от БСК. Реалният валутен курс (REER) сравнява покупателната способност на валутите в различните страни – в България тя трайно е намаляла в последните години.
Друга тревожна статистика според Бранков е за така наречената "гъвкава заетост", която обхваща почасовата работа, работата на непълен работен ден, както и възможностите за работа от къщи. Подобна заетост е полезна например за семейства, в които жената е домакиня и без постоянна работа. Средно за Европа заетите по такъв начин са около 19.5%, а в България – едва 2.4% (най-нисък показател за общността). У нас подобни практики се използват най-вече в IT сектора. Страната ни е назад и по дял на наетите на втори трудов договор – едва 0.4% срещу 3.8% средно за общността.
Стопанската камара не подкрепя идеята за секторни минимални заплати. "Няма как да се съгласим това да се случва по административен път", подчертава Бранков. Това би означавало да се отвори комитет по труда с постоянно анализиране на много индикатори в рамките на отделни икономически дейности, коментира заместник-председателят на БСК. Той призова за повече реализъм и прагматизъм за справяне с проблемите с безработицата.