Този път в "Завърналите се" Петя Кертикова поема на път, за да разкаже историята на един международен шофьор, който след повече от 30 години гурбет и изминати над 3 милиона километра в Европа, отново нарича България свой дом.
Родом от Русе Юлиян Тодоров завършва Средното професионално техническо училище в крайдунавския град, което днес не съществува. През 91-ва година, завършвайки казармата, започва да работи като автомонтьор. В голямото транспортно предприятие Юлиан не се задържа за дълго.
"Поработих малко там, след което баща ми ми купи камион и започнах да работя с него. Започнах да работя с него, започнах да си изкарвам пари с "Шкода Мадара", разказва Юлиан.
И така километрите започват да се навъртат на километража на големия камион.
"Започнах да работя, имаше винпром в Русе, много грозде се караше от цяла България. Исках да работя и да изкарвам пари, но преди да започна да работя всичко това имах желание да уча", споделя
Отказва се да следва ветеринарна медицина, защото изживява тежко раздялата на родителите си. Продължава да кара камиона, а с него се запознава и с бъдещата си съпруга, с която са заедно повече от три десетилетия. Не след дълго слиза от ТИР-а и започва да кара такси, за да си бъде по често у дома. През 2000 година заминава на гурбет в Германия и Австрия. Казва, че чужбина не е за всеки, но е най-доброто училище, което е завършил.
"Видях, че искам пак да се прибера в България, прибрах се и започнах да работя в таксита 8 години. Тогава бяха други времената, не се позволяваше да се работи. Имаше групировки. Ако тръгнеш да се развиваш малко повече, идват при теб, искат рушвет", споделя шофьорът.
Таксиметров шофьор остава до 2008 година. След това вижда, че и тази работа не е така доходоносна, че да успява да издържа семейството си и дъщеря си, която предстои да запише висше образование. Неусетно Юлиян пак се качва на камиона, макар и да не иска. Отначало пътува в Испания и Италия и то само нощно време. А по-късно започва работа във френска транспортна компания.
"Видях как работят френските шофьори и аз си казах "защо, аз по-назад ли съм, не мога ли да работя като тях някой ден?". Да си работиш до петък, да се прибереш, ако си имаш семейство, да си бъдеш при него, ако нямаш каквото искаш това прави, но излизаш от тази кабина, тази депресия, която я получаваш тук и психоатака в края на третия месец. Човек има нужда от всяко едно нещо. Там бях близо 10 месеца", разказва Юлиан.
Започва във фирма, която накрая дори осъжда. Разказва, че условията са били тежки. Заплатите са се бавили и накрая не издържал и бил първият човек, който съдил компанията за неплатени отпуски и забавени пари.
Отстоявайки себе си, българинът пътува в Англия, работи с австрийска фирма, в която остава година. След това се мести в италианска компания, където работи 3 години. На всичките места поставя своите условия.
През 2014 започва във френска фирма, тя фалира, а за да не го изгонят, Юлиян решава, че е време да се установи във Франция. Наши сънародници му помагат и през 2016 година българинът заживява и по документи в страната следва съпругата му да се премести при него, което оказва се, е трудно.
Как отново семейството се събира и какво е довело Юлиан в България сред години на обикаляне с камион гледайте във видеото.
Гледайте ТУК всички епизоди на "Завърналите се с Петя Кертикова"