Историята на химик, който рискува в България, въпреки негативизма, с който го посрещат

Д-р Божидар Стефанов смята, че българите са по-усмихнати и че мястото му е тук

29.09.2022 | 08:58 Редактор:

Гл. ас. Катедра "Химия“ в Техническия университет д-р Божидар Стефанов избра България пред Оксфорд. Той е химик, син на инженер и икономист. Искал да стане програмист. Завършил бакалавър по "Компютърна химия" и магистър със специалност "Нанотехнологии и наноматериали“ в Софийския университет. Днес любовта на живота му е химията.

Основните му научни интереси са в областта на наноструктурираните материали, функционалните покрития и фотокатализата. В свободното си време обича да бродира. Доказателство за това е личната му престилка, върху която могат да се видят Менделеевата таблица, колби, химични съединения и формули. Страстта да бродира Божидар отключва по време на пандемията от коронавирус.

Преди да остане тук, където се чувства най-добре, д-р Стефанов отказва предложение за работа от Канада и заминава за Швеция. Така през 2011 г. в най-стария Шведски университет – този в Обсала – българинът започва да се занимава с наука. В Кралството Божидар остава 5 години. Защитава успешно докторантурата си и получава възможност да продължи в Оксфорд

В Мекката на академизма остава година.

"След което бях тотално бърнаут, бях толкова преуморен. Върнах се в София уж за мъничко. Планът беше след това да замина за Калифорнийския университет и след 3 месеца видях, че София е прекрасно място, хората по-усмихнати ми се виждаха. Само 6 години ме е нямало, може би за хората тук не се е виждала голяма промяната, но за мен беше", твърди Божидар в "България сутрин".

Въпреки че още тогава Божидар иска да се установи трайно в България, му се налага да напусне още веднъж родината. Не успява да си намери работа. Така през 2017 г. тръгва за университета Дърам в Англия.

В Дърам Божидар кара може би най-кратката постдокторантура в историята – 3 дни, преценява, че това не е неговото място и решава да рискува в България въпреки негативизма, с който го посрещат. Така Божидар се завръща окончателно и този път късметът е на негова страна. Назначават го в катедрата по химия към Техническия университет, а това му дава спокойствие да прави наука така, както я разбира.

"В Оксфорд имах доста ограничения. Аз обичам да си конструирам сам апаратурата. Там те не ми разрешаваха да го правя. Понякога, ако ми трябва нещо електронно, което е много специфично, казваха, че няма да го направят. Нямах право да имам поялник. Помня, че го внесохме нелегално. Части много трудно поръчвах. Бях открил къде изхвърлят боклука на лабораторията, вечер там се вмъквах", сподели химикът пред Bulgaria ON AIR.

За разлика от Оксфорд тук Божидар може и да преподава. Плюс, който не е за подценяване. Ученият среща и разбиране от ръководството на Техническия университет при постъпване на работа.

"Приеха ме изненадващо добре, бяха много мотивирани да помогнат да се случи това, защото в България докторантурите от чужбина не се признават. Това, което донесох, според моите колеги, е оптимизъм. Най-важното, което получих от Швеция, беше, че не се налага човек да мисли веднага за най-великото откритие, което има в главата си", смята д-р Стоянов.

С все същия оптимизъм сега д-р Стефанов работи по няколко проекта.

"В момента имам един научен проект с национално финансиране. Това, което правя – изследвам как може чрез светлина ние да използваме химични процеси, които се случват на дадена повърхност, за да отложим материал там", обясни Божидар.

За научната си работа получава и немалко отличия.

"Наградите, с които се гордея, са 3. Първата е от конкурса на МОН "Млади учени“. Другите 2 са, които съм получавал за наука. Едната е от Шведската търговска банка за докторската ми дисертация. Всяка година дават около 3 такива. Втората е от Кралската научна общност", посочи химикът.

Това отличие се равнява на 25 хил. шведски крони и всяка година се връчва на едва 6 учени от цял свят.

"Разработихме технология, чрез която прозоречното стъкло може да пречиства въздуха в стаята, като използва светлина", уточни д-р Стоянов.

Мотивацията да започнат работа по този проект е т. нар. синдром на "болната сграда“ – уморени хора, които заради мръсния въздух са неефективни на работното си място. Покрай този проект Божидар получава покана да работи за фирма в Ню Йорк. Отказва и това предложение, за да остане в България.

Гледайте целия разговор във видеото. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК