В японската култура цъфналите вишневи дървета имат специално място. Те са предвестници на идващата пролет, олицетворяват младостта и красотата, но показват и преходността в живота. Изящните розови и бели цветчета на сакурата омагьосват със съвършенството си, но и навяват тъга заради краткотрайната си прелест. Според един от големите мъдреци на всички времена, немският философ Артур Шопенхауер, животът е безкрайно бъдеще, ако се погледне с очите на младостта и много кратко минало от гледната точка на старостта.
Размити са границите между детство и младост; младост и зрялост, както и зрялост – старост. Затова неусетно детето става възрастен човек.
"M,ep 2019 година излезе една великолепна статия в "Nature medicine", където един голям екип в Станфорд хвана по кръвни тестове нещо много интересно. Буквално младостта, зрелостта и старостта се разделят, точно на година. 34 години изведнъж спецификите на кръвния профил рязко се променят. Младостта си отива на 34 години, зрелостта приключва на 60 години, а след 78 години започва старостта", казва доц. д-р Детелин Стефанов от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
В японската култура вишневият цвят символизира променливата природа на живота. През 1894 година японският поет Сасаки Нобуцуна сравнява падащите цветчета с бойците, които жертват живота си в името на своята страна и императора. По време на Втората световна война върху японски кораби и бомбардировачи са рисувани цветове на сакура. Отивайки на мисия, войниците взимали със себе си клонка цъфнала вишна.
"Йероглифът, който означава "цвете" за японците, когато се изпише се чете "хана", но за японците "охана" или святото, свещеното цвете е сакурата. За тях това означава, че трябва да ценим мига, в който красотата съществува, в която можем да ѝ се насладим", казва гл. ас. д-р Стела Живкова от катедра "Японистика" в СУ "Св. Климент Охридски".
Пролетта се ражда в обсипани с цвят вишневи клони. Макар красотата им да е мимолетна, за тях са написани много стихове и песни. А японците, където и да се намират по света, не пропускат празника ханами. В красивата градина със сакурите в Южния парк на София също се отбелязва този празник. В него се включват дипломати от посолството на азиатската държава, ученици и студенти изучаващи японски език и култура, както и много приятели на страната на изгряващото слънце.
"Южният парк е основният зелен южен клин на нашата столица София и е връзката на града с планината Витоша. Проектантите са направили препратка с планината Фуджи в Япония, която в основата си цялата е покрита с японски вишни. Всяка година, празнувайки, японското посолство дарява десетина дръвчета, които ние засаждаме", казва Милена Васева, директор на общинско предприятие "Паркове и градини" в Столичната община.
В далечното минало ханами е религиозна церемония свързана със земеделската работа. В точно определен пролетен ден, предшестващ сеитбата на ориза, предсказвали каква ще е бъдещата реколта според цъфтежа на вишната. Ако вишната е отрупана с цветове, то и оризищата ще са пълни със зърно. А това естествено е повод за празник, който организирали под сянката на дървото с традиционните оризови топки – онигири и саке. Първото документирано ханами е от 812-та година, когато император Сага събрал своите приятели под цъфналите вишни в градината Шинсен-ен, за да пишат стихове и да се любуват на нежните, красиви цветчета.
Според японска легенда във вишневия цвят живее душата на самурая. Тя разказва как един воин надживял децата си и единственото нещо, което го радвало била цъфтящата вишна в градината му. Настъпил момент, когато красивото дърво започнало да съхне. Старият самурай помолил боговете да вземат неговия живот, но да запазят сакурата. Той седнал в ритуална поза под дървото и сложил край на живота си. Когато умрял, душата му се преместила в короната на вишната и тя разцъфнала.
Една японска поговорка казва: "Вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората!". Мъдростта на тази сентенция е, че самураят е готов да жертва живота си по всяко време, също както цвета на сакурата пада точно когато е най-красив. Затова животът на тези воини се сравнява с вишневите цветове. Казват, че той продължава "не повече от три дни", но е красив и достоен.
Предполага се, че името "сакура" идва от думата "сакуя", което в превод от японски означава "цъфтеж, цъфтене". Така се казвала принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Дългото ѝ име означава "Принцесата на дърветата-цветя", защото според легендата паднала от небето върху едно вишнево дърво.
Вижте повече по темата във филма на Миглена Георгиева.