На 18 май 1894 година Стефан Стамболов подава оставка като министър-председател на България. 7-годишното му управление често е определяно като диктатура, но основната цел, която си поставя, е икономическото издигане на страната. Преди Освобождението е отявлен русофил, но след това се ориентира към Англия и Австро-Унгария. А за решаването на македонския въпрос залага на добрите отношение с Турция.
Стамболов прокарва закони, покровителстващи местната индустрия. Задължава министрите и държавните служители да се обличат с дрехи, ушити от български платове. Бързо се развиват банковото, застрахователното и акционерното дело. Строи пътища и железопътни линии. Разширява пристанищата във Варна и Бургас. Открива и първото висше училище в страната - Софийския университет. С държавни стипендии подпомага даровити българи да учат в чужбина.
Няколко дни след като подава оставка на много места в страната, включително и в София, се провеждат многолюдни митинги в негова защита.
Фердинанд осъзнава, че за да разгърне своята власт, трябва да се помири с Русия, а премиерът Стамболов не иска и не може да води такава политика. Затова се инспирира падането на кабинета му. За целта се създава една интрига с леко пикантен характер, но с много сериозни политически измерения. Интригата е свързана със съпругата на военния министър Михаил Савов. Цяла София говори, че тя е любовница на премиера. Когато той подава оставка, вестниците пишат, че Стамболов пада заради една фуста.
Стамболов става излишен. Той е утвърдил трона на Фердинанд. Утвърдена е династията. Престижът на България особено в очите на Австро-Унгария и на Англия е въздигнат. Отношенията с Турция са добри. В Македония разбира се ври и кипи. Това казва писателят Маргарит Абаджиев, автор на книгата "Царят на татарите".
Като премиер, Стефан Стамболов се опитва да защити българските интереси в Македония, но съобразно клаузите на Берлинския договор. Затова отхвърля предложенията на Сърбия и Гърция за сформиране на антиосмански съюз с цел подялба на областта. Тази политика обаче не одобряват македонските дейци, които искат чрез въстание да освободят областта. Един от тях е Коста Паница.
И Стамболов, и Коста Паница са от Търново. Първият е по-голям от втория само с три години. В младостта си и двамата са увлечени от революционните идеи за освобождение на родината, затова са и съратници. Двамата продължават да работят заедно и за Съединението. Когато Сърбия напада страната ни, Коста Паница командва Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония. Така печели голяма популярност сред емигрантите от там.
Стамболов също отива на фронта като доброволец, а след това е водеща фигура в Регентския съвет, който одобрява австрийския принц Фердинад Сакскобурготски за български княз. След възкачването му на престола, пътищата на Паница и Стамболов се разделят. Стефан Стамболов става най-близкия човек на княза и получава премиерския пост. А Коста Паница смята владетеля за узурпатор. Затова през януари 1890 година подготвя военен преврат. Заговорът е разкрит, той е осъден на смърт и екзекутиран.
Смъртната присъда е изпълнена през лятото на същата година, но с изпълнението на смъртната присъда премиерът Стамболов си навлича гнева на македонските среди в България. Защото майор Коста Паница е изключително смел войник. Изключително харизматична личност, много обичан от своите подчинени и неговата смърт е голям удар за българите, които са от Македония. Това казва историкът д-р Алека Стрезова, главен асистент в Института за исторически изследвания про БАН.
Година след екзекуцията на офицера, е организирано първото покушение срещу министър-председателя. По погрешка обаче е застрелян финансовият министър Христо Белчев. "Това става повод за масови репресии в страната. Арестувани са много македонски дейци. Сред тях и Димитър Тюфекчиев - Денчо, брат на организатора на убийството - Наум Тюфекчиев. В затвора Денчо жестоко е измъчван и умира. За неговата смърт братята му обвиняват за лично Стамболов и решават, че докато не свършат с него, просто няма да намерят покой", казва д-р Алека Стрезова.
"По онова време Тюфекчиев е един от най-големите търговци на оръжие и то главно на контрабандно оръжие. Влиза и в ръководството на първия Върховен Македоно-Одрински комитет, първообразът на ВМРО", допълва Маргарит Абаджиев.
След убийството на министър Белчев, Тюфекчиев бяга в Одеса, но не се отказва от идеята да ликвидира бившия премиер. Междувременно успешно подготвя убийството на дипломатическия представител на България в Турция доктор Георги Вълкович. Като подбудител на това деяние османският съд му дава 15 години затвор. Присъдата обаче не е изпълнена, той като Русия отказва да го екстрадира.
След оставката на Стамболов, е съставено ново правителство с министър-председател Константин Стоилов, което дава амнистия на преследваните от предишната власт. Така Тюфекчиев отново се връща в София и подготвя план за убийство на Стамболов. Наемниците го причакват с файтон пред емблематичният за онова време "Юнион клуб".
Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.