Икономическата несигурност и нарастващите разходи за живот изместиха коронавируса. Високите цени на горивата и храните обхванаха като пандемия света. Обезценяването на парите е най-голямото безпокойство за две пети от хората на земята, показва статистика на Google за 2022-ра.
"Скокът в цените на стоките съвпадна с началото на войната Русия-Украйна. Двете кризи – Ковидът и войната бяха катализатори на инфлацията. Тя така или иначе вече съществуваше нищо, че всички се правиха, че я няма. Причината обаче е разюздената политика на Европа, която години наред финансираше различни социални политики на определени недисциплинирани държави като Гърция, Италия, Испания, Франция. Така беше натрупан огромен дефицит". Това каза икономrческият журналист Петър Илиев, редактор на "Money.bg".
Европейската централна банка купуваше щедро еврооблигации и печаташе нови банкноти. Така задлъжнялостта на Еврозоната се увеличи с пет трилиона евро.
"ЕЦБ дълго време отказваше да признае, че има инфлация въпреки, че всички виждаха. Отказваше защото, ако беше приела трябваше да вдигне лихвите още преди година и половина", каза още Петър Илиев.
"Пандемията от Ковид, която уплаши всички, защото ни хвана страшно неподготвени предизвика шок и голям страх, че икономиката ще се срине и това принуди централните банки, както Федералния резерв, така и ЕЦБ, да налеят на пазарите още огромни количества пари под формата на фискални стимули и просто наличието на толкова много пари на пазара доведе до обезценка на стойността на парите. Лихвата е цената на парите. Инфлацията е спада на тяхната цена". Това обясни икономическият журналист Ивайло Лаков, водещ в "Bloomberg TV Bulgaria".
Българската инфлация обаче е малко по-висока от тази, която е средната за Еврозоната. Причината е в политическата криза, започнала след парламентарния вот през април 2022 година.
"Заради чести избори у нас поведението на партиите е предизборно. Те се надпреварват да обещават и да дават все повече пари на най-различни социални групи. Говори се за увеличаване на пенсии. Говори се за увеличаване на минимална работна заплата. Говори се за увеличаване на майчински добавки. Във всичките тези неща няма нищо лошо, но трябва да се правят с едно наум, че подобни мерки са проинфлационни. Колкото повече пари изсипваш на пазара в условията на инфлация, толкова повече хората потребяват, а цените продължават да растат", каза още Ивайло Лаков.
През септември 2022-ра нaй-виcoĸaтa инфлaция в cвeтa e peгиcтpиpaнa в Зимбaбвe – над 280 процента. Ha втopo мяcтo e Ливaн – 162 на сто. В Европа държавата с най-голямото обезценяване на парите е Молдова. Там инфлацията е 34%. Рекорд отбеляза и Еврозоната, оскъпяването на стоките и услугите достигна 10 на сто. Постоянно нарастващите цени притесниха правителствата и те предприеха редица мерки, само и само да се справят.
Великобритания насочи милиарди лири в подкрепа на енергийните компании. За да защити потребители и бизнес, Германия въведе данък върху свръхпечалбите, увеличи и сумите на обезщетенията и разшири субсидиите за обществен транспорт. През лятото на 2022 година Дания закова поскъпването на наемите до 4% за следващите две години. В Испания намалиха данък добавена стойност върху природния газ и електроенергията на 5%, за да подпомогнат домакинствата при плащането на сметките. В САЩ приеха закон за намаляване на инфлацията. Той включва поевтиняване на лекарствата, данъчни кредити за насърчаване на енергийната ефективност, както и отписване на по 10 000 долара от студентските кредити на задлъжнели завършили висшисти. Индия наложи ограничения в износа на някои храни, а в Индонезия намалиха транспортните разходи.
"Нито една от тези мерки няма траен антиинфлационен ефект. Те са популистки и целят да се харесат на избирателите", каза икономическият журналист Петър Илиев.
"Ако погледнем исторически назад във времето ще видим, че инфлационните процеси са овладявани след спиране печатането на пари. Тогава означава и намаляване на инфлационните разходи". Това каза проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в УНСС.
Месец и половина преди края на 2022 година президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди страните от еврозоната да се подготвят за по-нататъшни повишения на основните лихвени проценти. Целта е тази мярка да понижи инфлацията до ниво около два процента на годишна база.
"Инфлацията е едно от проявленията на кризите. Естествено, че когато си налял много ликвидност в системата, когато има прекалено много публични дългове има и стремеж на правителствата да ги измият тези дългове. Затова те няма да провеждат силно дефлационна политика и няма да вдигат лихвените проценти бързо. Опасенията са, че това ще доведе до масови фалити, защото рязкото повишаване на лихвите ще направи невъзможно обслужването на заемите. Ето една причина държавите да си позволят известно време с по-висока инфлация, която може да поотмие малко тези дългове. Ама, че ще страда населението – да. Някой трябва да плати сметката!" Това обясни доц. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН.
Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.