"Някои безумства просто не могат да бъдат спрени. Ако няколко милиона души едновременно решат, че тяхната национална чест изисква да хвърлят на съседите си кобалтови бомби, ти и аз едва ли можем да направим нещо. Единствената надежда е да им се помогне да видят безумието си",
Това пише през 1957 година британецът Невил Шут в утопичния роман "На брега". Той описва апокалипсиса след опустошителните ядрени бомбардировки в Северното полукълбо и последните дни на австралийците преди радиацията да обхване континента им, и да сложи край на света.
Книгата излиза от печат десет години след началото на Студената война, когато идеологическите враговете – Съветски съюз и САЩ използват ядрената риторика за сплашване. Основното за Шут е психологията и поведението на хората, които не са воювали с никой, но ще умрат, заради атомните бомбардировки далече от тях:
"И радиацията ще продължи да се разпространява насам на юг. Не е честно! Никой от Южното полукълбо не е хвърлял бомба, нито водородна, нито кобалтова, нито каквато и да е друга. Ние нямаме нищо общо с това. Защо трябва ние да умираме, когато други страни на девет, десет хиляди мили от нас са искали война?"
Пет години след отпечатването на "На брега" светът се изправя пред опасността от реален ядрен конфликт – Кубинската ракетна криза. Всичко започва, когато Съединените американски щати разполагат край Измир в Турция 15 ракети "Юпитер" с ядрени бойни глави насочени към градове в западните части на СССР. В отговор Съветският съюз прави същото в Куба като насочва оръжията към Вашингтон и американски военни бази. Ситуацията е изострената в продължение на 13 дни. Двете страни се споразумяват и до сблъсък не се стига.
60 години по-късно Русия води война с Украйна и плаши с атомно оръжие. Американският президент Джо Байдън заяви, че тези закани могат да са катастрофални и вярва, че Владимир Путин няма да прибегне до използването му.
Трите условия за употреба на ядрени оръжия от Русия са описани в стратегическите ѝ документи по сигурността на отбраната. Първият случай е, ако при конвенционална война се застраши съществуването на държавата. Вторият – ако с оръжие за масово поразяване е нападната федерацията или неин съюзник. Третата причина са удари по стратегическата й инфраструктура.
"Дори хипотетично да допуснем, че Русия сама наруши тези стратегически документи и използва някакъв ядрен боеприпас, отговорът на Съединените Американски щати и на НАТО няма да е ядрен. Той ще е с конвенционални средства. Защото, ако е ядрен много стръмно ще се отиде към ядрената ескалация в тази война". Това казва о.р. ген.-майор д-р Съби Събев, координатор на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".
От 5 март 1970 година е в сила Международният договор за ограничаване разпространението на ядрени оръжия, материали, технологии и информация с потенциал за военно приложение. Документът е подписан от 189 държави. В състояние на война между велики сили обаче, прилагането му се спира и страните могат да го напуснат без предупреждение.
Русия поддържа най-големия в света арсенал от атомни оръжия – над 6000 бойни глави. Около 1500 от тях са изтеглени и предадени за утилизация. Втори са Съединените Американски щати с 5800.
"Освен петте държави-членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай.), ядрени държави са Индия, Пакистан и Северна Корея. Израел също се води такава макар, нито да потвърждава, нито да отрича това", казва още о.р. ген.-майор д-р Съби Събев. Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция също поддържат на своята територия складове с ядрено оръжие.
Атомните оръжия притежават огромна разрушителна сила заради делението на ядрата и синтез реакциите в тях. Когато неутрон удари ядрото на уран-235 то се разбива и започва верижна реакция, при която се освобождават още неутрони. Ядрените оръжия предизвикват високи и трайни нива на радиация.
"Повечето атомни бомби са водородни. При тях има два процеса – сливане и делене едновременно. Образува се голямо ядро, което е разбридано и нестабилно. Ако за мащаб се вземе бомбата пусната над Нагасаки, която е с 20 килотона тротилов еквивалент, тези с лекота стигат сто, дори двеста", казва ядреният физик проф. дфзн Ана Пройкова.
Най-малките ядрени оръжия са тактическите с мощност до сто килотона. Тези със среден обсег обхващат периметър от 500 до 5000 километра. "Те са забранени и унищожени от САЩ и Русия по един международен договор, но Китай, Пакистан и Индия ги притежават. Вероятно и в Израел има", казва ген. Съби Събев. Най-мощни са стратегическите, които се използват за атака на големи разстояния, до 15 хиляди километра. Те са базирани в силози или на ядрени подводници.
Войната в Украйна събуди най-големите страхове на хората. След разразилата се риторика за възможен ядрен конфликт, руският президент Владимир Путин заяви, че Киев има планове да използва "мръсна бомба". Володимир Зеленски от своя страна отхвърли тези спекулации и покани Международната агенция за атомна енергия да провери на място твърденията.
Понятието "мръсна бомба" се използва за радиологично оръжие, което е направено така, че да разпръсква радиоактивен материал с цел да убива.
"Мръсна бомба" е и една, която освобождава неутрони. Ако те се разпаднат в живи организми, причиняват вреда. Неутронната бомба няма голяма разрушителна способност, но избива повече хора и животни", казва проф. дфзн Ана Пройкова.
Ядрените оръжия бяха символът на Студената война. В продължение на 30 години все по-рядко се говореше за тях. Войната на Русия с Украйна възкреси страха от тяхното евентуално използване. Американският генерал от Втората Световна война Омар Брадли казва: "Начинът да спечелим атомната война е да направим така, че тя никога да не започва".
Гледайте във видеото целия филм на Миглена Георгиева.