При всеки следващ парламентарен вот избирателната активност става все по-ниска. Електоратът е изморен от лозунгите, които си остават само обещания. Не вярва и на спасителите, предлагащи бързи решения. Но предизборна надпревара без брокери на гласове и съмнения за манипулация на резултатите – няма. Така е било и през 1894 година, когато Алеко Константинов се кандидатира за депутат от опозицията и описва кампанията в знаменития си фейлетон "По изборите в Свищов":
„Окръжният управител с председателя на постоянната комисия и околийския началник няколко дни преди изборите бяха тръгнали от село на село из Свищовската околия и упражняваха "морално влияние" по такъв начин: "Негово царско височество преди няколко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза". В три четвърти от селата тези агитации на властта селяните посрещнаха с подигравка. Някои от тия подигравки са доста остроумни. Например в село Саръяр, когато околийският началник казал, че "правителството иска тези (консерваторите)", събраните селяни му отговорили иронически: "Е хубаво, господин началник, ако правителството толкоз ги иска, нека им пише по едно писмо да идат в София, па да се върши работата: Защо ще ходим на избори?”
В съвременния информационен свят предизборна агитация се прави лесно. Понякога са достатъчни само надъхващи публикации и снимки в социалните мрежи. По-големите и богати партии пращат най-видните си политици в словесен двубой с опонентите в предизборни телевизионни дебати. Уреждат им и имиджови интервюта в медиите. А само преди век – век и половина места в парламента са получавали онези, които лично са ухажвали гласоподавателите преди избори.
"Самото правене на изборите представлява едно огромно физическо усилие за самите кандидати за това, защото те трябва не просто да отидат в избирателния район, те трябва да обиколят всяко едно село, всяка една махала, да произнесат понякога една и съща предизборна реч на много места", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.
Сред трудните задачи на партиите по време на предизборна кампания е да уцелят дневния ред на избирателите. За да привлекат повече гласоподаватели, те набелязват приоритети, които според тях са важни. Целите на двете страни обаче често не съвпадат. Но едни неща винаги приковава вниманието на обществото и това са клюките и интригите.
С цел да се избегне уронване престижа на партиите и техните кандидат-депутати преди стотина години парламентът приема закон, с който забранява пускането на слухове по време на предизборна кампания. Наказанието е сериозна глоба или затвор.
"Аз обаче се сещам и за още един текст, който не е специфично за българските избори, но показва подобни практики много по-далече от България. Това е един разказ на Марк Твен „Как се кандидатирах за губернатор на щата Ню Йорк". Той описва как в края на 19-ти век претендента за поста до такава степен е оплют, че накрая решава да се откаже от изборите. Всичко това с много смях и хумор типично в стила на Марк Твен. Така, че този начин на организиране на избори, тези агитации не са много различни по света", разказва проф. д.н. Антоний Тодоров от департамент "Политически науки" в Нов български университет.
На 10 септември 1894 година в България се провежда вот за Осмо обикновено Народно събрание. За княжеството това са 12-тите парламентарни избори. Изминали са 16 години от Освобождението и партиите са натрупали известен опит в политиката, а кандидат-депутатите са се научили как да агитират и убеждават гласоподавателите. От стенографските дневници на Осмия ни парламент става ясно, че вота от 1894 година в Бургас е преминал с много бой между избиратели и полиция. В телеграма от 11 септември председателят на изборното бюро там информира:
"Отидох с комендатна пред мястото на изборите и заварих, че полицията и избирателите от селата, се биеха ожесточено. Аз и коменданта едва успяхме да ги отделим на две разни страни. Когато заповядах на стражарите да си отидат в казармата, тълпата захвана да хвърля върху тях камъни, а стражарите дадоха без ничия заповед до 20-30 изстрела. Редът се възстанови, когато пристигна две роти войска и огради отвън зданието. Не ви доложих за всичко това на часа, защото трябваше да стоя на място пред училището, за да наблюдавам да не се нарушава порядъка".
Разглеждането на доклада от Бургас става повод сливенският депутат Петър Папанчев да заяви от парламентарната трибуна, че известни състоятелни лица движени от личния си материален интерес си служат с най-различни средства, за да осигурят избиратели на депутати, които ще са им от полза:
"Разбира се, у нас в последно време стана така: като не искаха да печелят по честен начин, гледаха по един или по друг начин да захванат само управлението на града или окръга и най-сетне депутатството и по тоя начин да могат да печелят. В Бургас стана същото. Явиха се разни хора, явиха се разни капиталисти, които не е възможно в пет-шест месеца да спечелят пари, нито пък благоволението на населението в града, а още по-малко на окръга и околията. Но те се възползваха от меншеството, което се състои от разни хамали и така нататък и с тяхна помощ излизаха и правеха избори".
Историята на българските парламентарни избори започва с много слаб интерес на гласоподавателите – около 30-32%. В края на 19-ти век причина за ниската активност е неграмотността на населението. В следващите години, когато партиите са утвърдени, а вотовете чести, гражданите стават все по-незаинтересовани от политиката. По Стамболово време избирателната активност пада под 30 процента, а на 2 октомври 2022 година е под 40 но сто. Това е най-ниското участие на гласоподавателите след 1990 година.
"Според мен това не е проблем толкова на изборните механизми, колкото на цялостното разочарование. Има много хора, които са изпаднали в апатия и в едно неверие, че нещо може да се промени в държавата. Донякъде съм склонен да разбирам такива хора, защото те са гласували първо за една, след това за друга, след това за трета партия и са казали: "Добре де, гласувах за толкова много партии и всичките не оправдаха моите очаквания. Следователно аз не виждам смисъл от това" Но, негласуването не е решение, трябва да се направи нещо", казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков.
Гледайте във видеото целия филм на Миглена Георгиева.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК