Годината е 1878-а, датата – 13-ти юли. В двореца "Радзвил" в Берлин представителите на Русия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия и Османската империя подписват договора, който слага край на Руско-турската освободителна война. От този момент на картата на Европа се появяват две нови държавни образувания – васално Княжество България и автономната област Източна Румелия.

"Обикновено се рисува една такава идеализирана картина за съжителство между двете държави. Все пак, те са различни държавни формирования. Имат различни държавни интереси, от време на време между тях има и конфликти, които в никакъв случай не са остри. Те подписват и три междудържавни споразумения една с друга, което грубо казано са първите българо-български договори", разказва доц. д-р Валери Колев от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

"Източна Румелия е замислена от Великите сили като първият експеримент в историята на Европа, където на една територия с преобладаващо българско население се създава държавно образувание, в което обаче няма да живеят българи, турци, гърци, а ще живеят румелийци", твърди гл. ас. д-р Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. 

През февруари 1879 г. в Търново е свикано Учредителното събрание, което да изработи и приеме конституцията на Княжество България. По същото време в Източна Румелия представителите на Великите сили съставят Европейска комисия, която пише Органическия устав на автономната област.

Без да губят време Великите сили бързо определят своите представители. Те изпращат опитни дипломати. По тяхно предложение в провинцията се прилагат най-модерните за тогава системи на управление. За администрацията избират френския модел, който е най-добрият в Европа. Финансовото управление се прави по германски образец. Областта се разделя на шест окръга с 21 околии. Главният управител има правото да назначава селските и градските кметове и околийски управители. Само 6-7 години след Берлинския конгрес Източна Румелия вече е по-добрата от двете български държави, казват историците. Това се дължи най-вече на стопанския просперитет на областта. Дори заплатите там са с една трета до 50% по-високи, отколкото в Княжеството.  А публичните средства в провинцията се харчат предпазливо, защото не достигат. Според клаузите на Берлинския договор областта трябва да плаща на Османската империя годишен данък от 3/10-ти от приходите си. След Априлското въстание и последвалата Руско-турска война много от градовете и селата са опустошени, малкото фабрики унищожени, а занаятчиите ограбени.

"За съжаление, Панагюрище никога не се възстановява в положението си, каквото е в навечерието на април 1876 г., когато в града има 31 еснафски сдружения и според местния краевед Марин Влайков има 340 дюкяна, 23 златарници. След Освобождението голяма част от имуществото на панагюрци е разграбено. Селището в голямата си част е опожарено", коментира доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище.  

Въпреки трудностите, за седем години в провинция Източна Румелия са създадени около 40 нови предприятия за производство на платове, тютюн, спирт и други стоки. Земеделието продължава да е основният поминък на населението в Южна България - жито и царевица, розово масло, вино, гайтани, добитък и тютюн изнася провинцията на чуждите пазари. Някак негласно през това време започва съревнование между Княжеството и Румелия – коя е по-българската държава.

"На държавни разноски Княжеството изпраща епископ Гервасий Левкийски, който обикаля из пазарджишките села и там от анвона проповядва, че Княжеството е центърът, че София е средецът на българските земи. По същото време българският посланик в Пловдив – Петър Берковски, започва да издава вестник "Съединение", с който пропагандира същите тези прокняжески идеи. Забавното е как реагира румелийската власт на тази антидържавна дейност от страната на чужд посланик. Ами, търпят го. И тъй като княжеството няма големи възможности и свършват парите – Берковски се прибира обратно, безславно. Тоест Източна Румелия съвсем спокойно изтърпява тази намеса във вътрешните й работи", разказва доц. д-р Валери Колев.

Източна Румелия се развива като парламентарна и демократична държава. Основният ѝ закон не допуска лични режими или партийно доминиране в Областното събрание. В него влизат 56-има депутати. От тях 36-има се избират пряко от народа. Десет влизат по право, а други десет посочва главният управител на областта.

Избори в Източна Румелия се провеждат на всеки две години. Но тогава не се се сменя целият състав на парламента, а само половината. Така че през 24 месеца избирателите дават вота си за 18 народни избраници. Целта е да има приемственост в Областното събрание.

"Източна Румелия започва да излъчва свои управленски елит, който се формира както от либерали, така и от консерватори, които там се наричат Народна партия. Които заемат различните позиции в управлението на областта. Постепенно този елит започва да функционира добре, но идеята за Съединение с Княжеството винаги е била водещата", казва доц. д-р Владимир Златарски от Института за исторически изследвания при БАН.

Гледайте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във  Facebook ТУК