Повече от 20 години здравеопазването в България се управлява с елементарни сметки включващи събиране на приходи и изваждане на разходи. Стана така, че клиничните пътеки, по които се финансират лечебните заведения са по-важни дори от състоянието на пациента. Лекарите и медицинските сестри също както и болните не харесват системата. Реформата започнала през 1998-ма година катастрофира.
Празни коридори. Стари избелели надписи. Отворени врати на стаи с овехтяло и изпочупено болнично обзавеждане. Операционна с изтърбушена маса. Гипсовъчна, от която е останала само табелата. Манипулационни, където се търкалят празни ампули. Кабинети, в които все още има медицинска литература и картони на пациенти. Така изглежда изоставеното от десетилетие единствено лечебно заведение в северозападния град Кула. Това не е апокалипсис, а резултат от реформата в здравеопазването през 2010 - 2011 година. Тя целеше да се създадат правила за работа на болниците и да се въведат стандарти гарантиращи лечението на пациентите. Резултатът – масово затваряне на общински болници в бедните райони на страната и затруднен достъп до медицинско обслужване на граждани, живеещи в европейска държава. Във време на пандемия - населението на видинските общини Кула, Грамада, Бойница и Макреш е обречено.
"Много лошо се направи, че се закри. Защото тука хората са много и не могат да издържат да ги карат до Видин", казва Цанко Петров от Кула. А съгражданката му Петрана Данкова допълва, че и изследване няма къде да си направи човек.
12 хиляди са жителите на четирите общини през 2010-та година, когато е взето решението да се закрие единствената болница в района. Причината е дълг от 170 хиляди лева. Сумата макар и не много голяма е непосилна за бедната община Кула, в чиито активи е лечебното заведение. Държавата отказва да помогне, защото според започналата здравна реформа болниците са търговски дружества и трябва да работят на пазарен принцип. През 2010 година е нарушен член 52-ри от конституцията, който гласи, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ.
След закриването на болницата в Кула, Министерство на здравеопазването предоставя на общината една линейка. Но разстоянията в района и пътищата там не могат да се сравняват с градски улици или магистрали. Често обслужването на болен от отдалечено село отнема повече от час. А ако в момента има втори спешен случай, любезно му се отговаря, че трябва да изчака.
"Линейката ще обслужи този, който е пръв по време, който първи я е извикал. Но, ако се случи да има случаи в Кула, в село Старопатица, което е в нашата община и в макрешкото село Подгоре, което е в планински район, при зимни условия, познайте как ще стигне линейката на трите места и за колко време. И ако единия пациент е в тежко състояние, възможно е и да не доживее да получи някаква медицинска помощ. Изключително жесток е проблемът с осигуряването на здравна грижа тук", казва Христела Христова от град Кула.
На 29 януари 2010 година, когато стартира болничната реформа тогавашният министър на здравеопазването Божидар Нанев информира депутатите, че при промяната ще се разчита на Спешната помощ. Обеща да я подсили с четири хеликоптера и да се оборудват повече специализирани линейки. 12 години по-късно Бързата помощ все още не е получила летателните машини, но пламна пандемия, която наложи нови правила. След превоз на всеки Ковид болен, задължително се прави дезинфекция, което пък слага още един час липса на линейка.
Час път на отиване. Още час да обслужиш пациента, след това и транспорта до Видин... Значи едно два часа и половина, до три часа имаме превоз на един болен. Ако се обади втори, линейката е заета и трябва да се изчаква. При много спешен случая, когато е животозастрашаващо състоянието, идва линейка от Видин. Това разказва фелдшер Маргарита Иванова от Спешната медицинска помощ в Кула.
"Ние между другото освен лекари сме и носачи, защото отиваш в някое село и няма кой да ти помогне. Трагедия е по селата – пътища лоши, трудно достигане до някои къщи, ходене пеша, мъкнене...", казва д-р Пламен Павлов, завеждащ Филиала по спешна медицинска помощ в Кула.
За да компенсира липсата на достъпна медицинска помощ министерството е разкрило спешен кабинет в града, където всеки ден дежури доктор с различна специалност. Един от тях е и кмета на Кула д-р Владимир Владимиров. Като лекар смята за свой дълг да помага доколкото може и при лечението на съгражданите си.
"Под мотото всички в България да имат равен достъп до здравеопазване се получи, че този достъп съвсем не е равен и не е еднакъв. Твърдя го, защото трима души например – от Видин, Кула и някое село, ще отделят различно време, за да стигнат до болница. Видинчанинът ще пресече улицата и е в лабораторията, а един възрастен човек от село Извор Махала трябва предварително да го планира, да тръгне сутринта рано с автобуса, да си загуби целия ден. Това за мен не е равен достъп до здравеопазване", казва д-р Владимиров.
Общини без болници се управляват много по-лесно, защото не създават постоянни грижи на администрацията. А те не са малко! Местната власт трябва да измисли начин да поддържа лечебните заведения в добро финансово състояние и да им осигури специалисти. За бедните и слабонаселени райони на страната, които държавата е изоставила по отношение на медицинското обслужване това е равносилно на чудо.
България е на първо място по смъртност в Европейския съюз. Челното място в черната класация не е само заради пандемията, а и заради сбърканата здравна политика. Хората в Кула са убедени, че срещу тях се оказва геноцид и с тъга казват, че не е далече времето, когато хубавият им край ще загине.
Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК