Това е един от най-веселите квартали на София, където забавите и тържествата са издигнати в култ. Строго се спазват традициите, кръщенетата, абитуриентските балове, годежите и сватбите да са с "волумето на макс", а случайно преминаващите стават неволни зрители на шумното веселие. Дори и да няма какво да сложат на масата си, хората тук винаги ще нагостят роднини и приятели при всеки повод. Кварталът, в който музиката движи живота, където попфолк легендата Сашо Роман "побеля и остарява", е столичният "Христо Ботев".
"Кварталът е много интересен. Те казват, че са българи, но носят в себе си някои ромски черти, традиции, нрави и обичаи. Абитуриентският бал се превръща в една голяма сватба. Събират се над 300 човека. Купуват се по няколко рокли, по няколко костюма. И това е най-голяма радост за целия род, защото детето е завършило дванадесети клас и се е дипломирало. Сватбите са пищни, правят се по няколко дни и отново с много тоалети. Традицията е шествието начело с булката и музиката да обиколят училището", разказва директорът на 94-о СУ "Димитър Страшимиров" Латинка Ковачева.
Столичният квартал "Христо Ботев" е изграден в землището на Слатинското поле. Първите заселници идват през 1918 г. Харесали са мястото, защото е близо до железопътната линия. След това, когато започва строителството на язовир "Искър" през 40-те години, тук места за своите жилища намират хора от трите села, които остават на дъното на водоема.
В началото на 30-те години с доброволни средства те изграждат читалището и училището. Земята, върху която е изградено школото, е дарена от най-старата фамилия живяла там – Чакърови. Те предоставят своя земя с две къщи върху нея. Предлагат сградите да бъдат съборени, а тухлите и дървения материал от тях да се използват при строителството. Целият квартал се включва в мисията – който няма пари, помага с труд. Акцията продължава една година, през която всичко е завършено до ключ. След това училището е подарено на Слатинска община, казва коренякът от квартала Никола Георгиев.
Гетото е място, където група хора от дадена раса или етнос живеят насилствено или доброволно, по социални, правни или икономически причини. Хората от квартал "Христо Ботев" често ползват това определение и правят опити да излязат от тази среда.
"Когато завърших нашето 94-то основно училище, отидох в Икономическия техникум. Там вече се сблъсках с другото общество и нарицанието "циганин" да ме наричат. Тук съм израснал със съзнание на българин и в един момент отивам там и три момчета ми казват, че аз съм бил "манго". Е, извинявайте много, ама как така ще ме наричате... Вече тогава видях какво значи да излезеш от гетото и да почнеш да убеждаваш хората около теб, че ти не си циганин, или ако си - ти не си с нищо по-различен от всички останали." Това разказва председателят на кварталното читалище "Асен Златаров" Евгени Лазаров, който е завършил "Музикална педагогика" в Софийския университет.
Много представители на махалата се опитват да пробият и извън нея, но обстоятелствата ги връщат отново в нея. 33-годишният Георги Николов обяснява, че на два пъти е откривал свои заведения за хранене в други квартали на София, но заради ромския му произход бизнесът не му е потръгнал. Затова преди няколко години взема решение да се върне в "Христо Ботев". Сега неговата пицария там е една от най-посещаваните от съкварталците му.
"Ако има фабрики, заводи, хората ще отидат да работят. Няма да има каруци и коне. Но се принуждават да ходят по кофите и да събират пластмаса, желязо, за да изхранват семействата си”, казва председателят на Гражданско сдружение за защита правата и интересите на жителите на квартал "Христо Ботев".
В махалата, която е до летище "София", се шегуват, че са най-близо, но и най-далече от Европа. Тяхната малка планета не се докосва до галактиката на политиците и те се надяват да не ги търсят само покрай избори.
Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК