Побоища, терор и убийства съпътстват първите два парламентарни вота след преврата от 9 септември 1944 година. Според историците, това са най-страховитите избори в българската история. Отличават се със жестокостта на комунистите към политическите им противници. Указанието дадено от Политбюро към активистите на Отечествения фронт гласи: "С оръжие сме взели властта и няма да я предадем без оръжие!".

"В началото новата власт приема, че право на легално съществуване имат единствено четирите партии, които съставляват коалицията Отечествен фронт. Тоест – комунистите, земедлците-пладненци, социалдемократи и звенарите, които получават право на легално съществувание. Но Ялтенската декларация, повелява в страните освободени от нациския ботуш да бъдат проведени свободни и демократични избори, което от само себе си означава да се допусне съществуването на опозиция." Това казва председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.

Правилата, по които протича вота са написани от Министерството на вътрешните работи. В кандидат-депутатските листи са включени удобни представители.

"Опозицията, която се оформя начело с Никола Петков и Коста Лулчев, оценяват обстановката като изключително неблагоприятна. Контролът, който Отечественият фронт осъществява над медиите и обществото е много  силен. Митингите на опозицията постоянно са разтурвани. Не се позволява и нормалното излизане на техните вестници.", казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков.  

От пролетта на 1945 година Държавна сигурност започва да събира сведения за опозицията и настроенията на гласоподавателите. Навсякъде из страната са командировани служители, които да записват и докладват информация. На хиляди хора е отнето правото на глас под предлог, че са нарушили закона за защита на народната власт.

Изборите за 26-то Обикновено Народно събрание са проведени на 18 ноември 1945 година. При избирателна активност 86 процента в парламента влизат БКП, казионният БЗНС, Народен съюз "Звено", Българска работническа социалдемократическа партия и радикалите. Всички депутати от тези политически сили са от единствената предложена листа – тази на Отечествения фронт. Законноста на вота е проверен от парламентарна комисия. От трибуната в пленарна зала депутатът от Национален съюз "Звено" Яни Янев казва:

"Другари! Вам е известно, че веднага след като изборите бяха насрочени, опозицията, позовавйки се на един цитат от Жан Жак Русо обяви прословутия бойкот на скръстените ръце. В нейното съзнание това средство бе преценено като много ефикасно. Но по-късно разбра, че със скръстени ръце никаква придобивка, никаква победа не може да бъде изтръгната и превърна бойкота в неучастие. Но в последните дни обяви участие с празни бюлетини, с празни пликове, с лозунги. И в Бургаска област се получи следното – едни гласували с лозунги, други с 20-левови банкноти, трети с празни пликове. Следователно опозицията участваше в изборите с всички средства, с които разполагаше." 

26-то Обикновено Народно събрание работи девет месеца и приема над 200 закона, сред които закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република, и за свикване на Велико народно събрание.

Предизборната кампания за 6-то Велико Народно събрание, което узаконява народната република се провежда в есента на 1946 година е съпътствана от арести и интерниране на опозиционери. С наближаването на датата на вота репресивните мерки стават все по-силни. Свидетелства за това години по-късно дава бившият политик от РМС и БКП Петър Семерджиев, който по това време е секретар на комунистите в Сливенско. В средата на миналия век той е репресиран от своите, защото е обвинен в близки връзки с разжалвания от партията Трайчо Костов. През 1950 година Семерджиев напуска България и се установява в Израел. Там пише спомените си, в които разказва:

"Побоищата приемаха повсеместен характер. Не остана опозиционер, който проявяваше активност и да не му е нанесен побой. В новозагорско беше и случаят с кандидатката за народен представител от листата на опозицията – Людмила Славова. За да осуетят нейната предизборна агитация в околията, няколко дни преди изборите тя е отвлечена и изнасилена от петима души, начело с кмета на село Кортен. Едва са смогнали да я докарат до ж.п. гарата в Сливен, за да си замине за София. По-късно тя загина в килиите на Държавна сигурност при следствие."

В деня на изборите са предприети абсолютно всички мерки, които да осигурят победа за кандидатите на Отечествения фронт. От избирателните списъци предварително са изключени хора, за които е ясно, че подкрепят опозицията. Петър Семерджиев пише, че в едно село дори пробиват дупка над тъмната стаичка в секцията, за да виждат кой каква бюлетина пуска. Вотът е проведен на 27 октомври 1946 година. Избирателната активност е 93 процента. БКП заедно със съюзниците си в Отечествения фронт печели мнозинство. Според Семерджиев резултата е фалшифициран.

6-тото Велико Народно събрание се събира на 7 ноември 1946 година. Първият ден на депутатите стартира със скандал. По време на тържествената сесия временният председател на републиката Васил Коларов заявява от трибуната в пленарна зала, че изборите са протекли при необикновено жив интерес от страна на населението като за реда и свободата в деня на вота се е грижила милицията и администрацията. Думите му вбесяват опозицията. Седящите от дясната страна на залата депутати от БЗНС-Никола Петков и от Работническата социалдемократическа партия протестира с тропане по банките и реплики от място, че казаното от Коларов не е вярно. В парламента настава страшна шумотевица. Опозицията скандира "Долу!" и "Позор!", а мнозинството я заглушава с викове "Ура!" и бурни продължителни ръкопляскания.

От 28 януари 1947 година в няколко поредни дни народните представители обсъждат докладите на Комисията по проверка на изборите. Скандали има във всяко заседание. Често те са съпроводени и с искания на прокуратурата за сваляне имунитета на депутати критикуващи управляващите. До средата на 1947 година от парламента са отстранени 23-ма опозиционери, заедно с лидерите им – Никола Петков и Коста Лулчев. Така властта напрактика ликвидира тези, които ѝ пречат.

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК