В особеностите на българския политически живот един исторически момент изпъква със страшна сила. Време, в което партиите са забранени със закон, имуществото им е иззето в полза на държавата, а парламентът е закрит за четири години. Това се случва след Деветнадесетомайският преврат от 1934 година. Тогава Военният съюз и политическият кръг "Звено" се договарят да свалят правителството на Никола Мушанов и да вземат властта. Паролата за начало на действията е "Сабя". Обществото не реагира на преврата, защото е уморено от скандалите в политиката. В България, периодът между 1931 и 1934 година, е време, в което роенето на партиите и възникването на нови, достига най-голям брой.
"Затова част от мотивите на превратаджиите са, че със забраната им ще спасят България от партизанщината, партийните ежби, шуробаджанащината и злоупотребата с власт.” Това обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.
След преврата цар Борис III назначава за министър-председател лидерът на звенарите Кимон Георгиев. Осем месеца по-късно монархът сваля доверието си от него и дава мандат за управление на ген. Пенчо Златев от Военния съюз. Така звенарите са отстранени от властта през януари 1935 година. Но само три месеца по-късно същото се случва и с Военния съюз. Така само година след преврата царят поема директно управлението на страната.
През 1938 година се провеждат избори за 24-то Обикновено Народно събрание, но във вота нямат право да участват партии.
"Всеки кандидат-депутат попълва две декларации, с които заявява, че е независим и не изповядва комунистически или анархистки идеи.”, обяснява гл. ас. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски“.
Когато България е управлявана авторитарно от своя монарх се случва и нещо изключително демократично – жените получават право да гласуват на избори. За първи път това става на местния вот през 1937 година. Българските жени гласуват и на парламентарният вот през 1938 година. Голяма заслуга има царица Йоана, която убеждава Борис III, че настроенията на света са в тази посока.
"За онова време, дори и най-либерално настроените умове не приемат, че жената може да участва в политиката. Това се смята за поле запазено за мъжете. Междувременно в англосаксонския свят се развива едно много мощно движение на суфражетките, които настояват жените също да получават право на глас. Процесът силно се ускорява в хода на Първата световна война, когато мъжете са мобилизирани на фронта, а жените започват да вършат много мъжка работа. Те карат трамвай, работят във фабриките и в един момент казват: "След като ние може да вършим мъжка работа, от къде на къде няма да ни се дава право да гласуваме.“ Това обяснява директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. Даниел Вачков.
Първи жените във Великобритания се преборват за избирателни права още през 1918 година. Кемал Ататюрк прокарва закон, с който през 1930 г. туркините гласуват на местни избори, а от 1937 г. и на парламентарни. България също е сред първите държави. В Гърция това се случва много по-късно – през 1956 г., а в Швейцария едва 1976 година.
С наближаването на вота през 1938 година Българският женски съюз приканва дамите да упражнят даденото им право. А вестниците публикуват напътствия как да направят избора си.
"През 1938 година вестниците започват да обръщат специално внимание на жените. Все повече се пише за равноправие на половете. Публикуват се и интересни статии за мода и майчинство.“ Това разказва ръководителят на отдел „Специални колекции“ в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Мария Бранкова.
На 22 май 1938 година за първи път след четиригодишно прекъсване отново се събира Народното събрание.
"Любопитното е, че тези избори през 1938 година излъчват едно мнозинство, което се оказва не много удобно. Правителството решава, че твърде много са опозиционните кандидати и на следващата година – 1939-та, организира нови парламентарни избори.“ Това казва проф. д.н. Антоний Тодоров от департамент „Политически науки“ в Нов български университет.
Последният монархически парламент започва работа на 24 февруари 1940 година. Четири години по-късно политическата организация "Отечествен фронт" извършва държавен преврат. Сред ръководителите на събитията за смяна на властта отново е лидерът на звенарите – Кимон Георгиев.
Така сутринта на 9 септември 1944 г. същият политик отново е обявен за министър-председател на България. А 129 от депутатите в 25-тото Народно събрание са предадени на Народния съд. Следват 45 години, в които страната се управлява единствено от Българската комунистическа партия.
Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК