Буден е този човек, който умее да пости. Древногръцският математик и философ Питагор е един от тези, които редовно са се подлагали на това изпитание. В знанието той е посветен от египетските жреци, при които се обучава. В Древна Гърция също въздържанието от храна е било част от ритуалите посветени на богинята Деметра – покровителка на земеделието и плодородието. Начало, което съпътсва хората и до днес. И в трите монотеистични религии – юдаизъм, християнство и ислям има дни за въздържание, в които човек доказва волята си в името на вярата, че може да устои на изкушенията.

"Във всички религии има пост! Целта е човек да отслаби физическия си организъм, да го пречисти, да го направи готов за приемане на божествената мистерия." Това казва историкът и културолог доц. Веселина Вачкова, директор на Историческия музей в Перущица.

В Библията също са описани примери за пости. Целият живот на Йоан Кръстител преминава във въздържание. Другият велик постник е Свети Илия. Дори го рисуват как гарванът му носи нафорка, разказва доц. Вачкова и допълва: "Да си в пост означава да спазваш едно основно християнско правило – да си буден, бдителен, да мислиш. Това е тази заповед – не спете, а бъдете бдителни за онова, което правите, а не за онова, което ядете.“

След кръщението си Исус Христос се уединява в пустинята. Според написаното в Евангелието там той пости 40 дни, за да се подготви за мисията си да спаси човечеството. По това време при него идва дяволът, за да го изкушава, предлагайки му да се огради с легиони от ангели срещу враговете. Вместо това Божият син му отговаря с думите на Моисей, че смирението и глада показват, че не се живее само с хляб, а и с думите на Господ. Но Дяволът не се отказва и опитва с нова съблазън – да му помогне по-лесно да увлече хората след себе си. Исус устоява и на този опит за провокация на тщеславие. Последната примамка, която му е отправена е да получи власт над всички царства на земята. Божият син отказва и това.

"Този тежък период започва в пустинята. Господ Исус Христос получава всякакви предложения да изяви човешкото у себе си. Един нравствен характер може да търсим, ако се опитаме да правим тълкуване на Свещеното писание на Новия Завет по отношение на това отричане от страстите. За съвременния човек отричане на страстите може би звучи някак много крайно, дори малко жестоко, но за църквата това е нещо нормално. Господ Исус Христос отхвърля всички онези предложения, които ние виждаме, че са отправени към него – дори да властва над човечеството като някакъв цар. Той се отрича от тази възможност, за да може да даде възможност и сила да се изяви истинската Божия воля и да се изяви Божието в неговата природа.“ Това казва доц. д-р свещ. Иван Иванов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

По примера на Божият син всяка година християните постят преди Възкресение Христово. Това е най-строгият и продължителен период на въздържание в църквата – цели 48 дни. Наричат го Света Четиридесетница. В древността на изпитанието са били подлагани основно езичниците, на които им предстояло да приемат тайнството Кръщение.

"Великият пост така дава на човека насоченост за покаяние, за искане на прошка. А Страстната седмица вече го насочва към кръстната смърт и страданията, които самият Господ приема за изкупването на нашите грехове", казва богословът Ангел Карадаков.

В православния календар съботата преди Месни Заговезни е първата голяма задушница за годината. Денят не е избран случайно, Великия пост започва с опрощаване между живи и мъртви. Седмица по късно е Сирни Заговезни, когато млади и стари взаимно си прощават греховете и просят милост както от ближните си, така и от Бог.

"Храната е едно от нещата, които се отрича човекът като пости в името на Бога. Човек по-скоро трябва да се отрече от своите грешни помисли, грешни навици. Да се затвори малко в себе си, за да може да даде възможност Бог да работи в него", допълва доц. д-р свещ. Иван Иванов.

Постите са въведени от християнската църква с цел да поддържат духовно-нравствените стремежи на миряните. При спазването им те се чувстват целеустремени, бодри и уверени в себе си. Храната е само растителна, но в някои дни е позволено да се яде риба. В съвременния свят често хората използват този период за разтоварваща диета, защото плодовете и зеленчуците са благоприятни за ендокринната, нервната и сърдечно-съдовата системи. Пектините и целулозата спомагат за разграждането на токсините и така хората пречистват и телата си. Вярващите обаче са категорични, че диетата и поста са две корено различни неща.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК