"Балетът "Лебедово езеро“ е поставен за първи път на сцена през 1877 година. В същата тази година е изобретен микрофона, а в канадския град Хамилтън – Александър Бел инсталира за първи път в света търговска телефонна услуга. Поставено е и началото на най-стария и престижен турнир по тенис на трева – Уимбълдън. Тези значими световни събития може би са били известни на някои от грамотните българи живели тогава. По това време България я няма на световната карта, но пък започва Руско-турската Освободителна война.
На 15 април 1877 година в Османската империя излизащият на български език вестник "Цариград“ информира:
"Миналият вторник Високата порта получи от Тефик бей, поверения в делата в Петербург, един телеграм, който известява, че княз Горчаков му връчил в понеделник един мемоар, в който е казано, че Русия употребила всичките средства, за да направи един траен мир с Високата порта, но като нейните усилия останаха напразни, императорът се вижда принуден да прибегне до оръжието и, че следователно дипломатическите сношения с Високата порта от тая минута се прекъсват.“
В същия този брой на вестника, на първата страница е публикувана и телеграмата на султан Абдул Хамид Втори до командира на Дунавската, Ерзерумската и Батумската имперски войски, с която подготвя армията за предстоящите битки:
"Руското правителство като прекъсна дипломатическите си сношения с нас и като ни обяви война, ний се виждаме принудени да прибегнем към отбрана, като повярваме в себе си и Божията милост. Вие знаете, че ние нищо не направихме да побъркаме мирът. До сега като се държахме на оръжие, всякога се въодушевлявахме от най-миролюбиви чувства и слушахме съветите на приятелските и благоволителни сили и работихме заедно с тях за запазването на мира. Но нашият неприятел дохожда да ни докаже, че целта която гони е унищожението на правата ни, независимостта ни и самото ни отечество и че не ще се задоволи до дето не достигне целта си.“
Два месеца по-късно руснаците навлизат в Северна Добруджа. Превзети са градовете Браила, Галац, Тулча, Хърсово. От момента на обявяването на войната, вестниците започват да следят събитията свързани с нея.
"Един от редакторите на вестниците беше писал, че започват рубрика „Войната“ поради причина да се отразява вярно, за да няма спекулации.“, казва д-р Ваня Аврамова, заместник-директор на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий“.
В-к "Зорница“ от 16 юни 1877 година:.
"От Дунавът нямаме официални новини. Какво стана с онези руси, които го минаха, нищо не се знае. В неделя и понеделник Русчук е бомбандиран от русите и Гюргево от турците. В това бомбандиране английското консулство се е съсипало, а френското, италианското и белгийското доста са се повредили и двама руски пленници и един египетски миралай са убити.“
В рубриката "Политически новини“ от същия брой на "Зорница“ е направен анализ как Великите сили приемат започналата война.
"Въобще може да се каже, че Германия и Австрия не ще се противят на някои промени в Турция, ако Русия може да ги убеди, че тя не ще докачи с това политическите системи на Средна Европа. Особено Австрия е съставена от няколко разногласни народности и каквито преврати се направят в Източна Европа, те трябва да станат с предпазливост. Видя се, че Руското правителство е взело във внимание точките, от които Австрия се интересува. Знак за това е ограничението на войната. Унгарците се стреснаха от две неща. Именно от обявяването на Румънската независимост и от войнственото положение на Сърбия.“
Работата на медиите, макар и само печатни по онова време не е по-различна от днешната. И тогава по повод на големи събития са правени обширни материали допълващи основната тема на деня. Така например вестник "Зорница“ прави анализ на всички войни по света в периода от 1852 до 1877 година. Статистиката показва, че за този 25 годишен период са убити 1 923 000 души, а загубите от военните конфликти се равняват на 10-годишните приходи на всички правителства от Европа и Северна Америка.
Руско-турската война продължава почти година. Активни бойни действия се водят осем месеца. Решаващи за изхода на войната са отбраната на Шипченския проход през август 1877 г., обсадата на Плевен в късната есен и зимното преминаване на Стара планина през следващата година. Когато руската армия стига до Одрин, султанът е принуден да обяви капитулация и да поиска мир. Пресата продължава да е актуална. Следи се и най-важното събитие – преговорите. Вестник "Зорница“ пише:
"Високата порта още не е съобщила на вестниците условията на мира. Хералд обнародва някои справки на досега обнародваните си сведения за условията. Според него, Българското княжество не щяло да включи пристанището на Дедеагач на Бяло море, но ще задържи Драма и Кавала като остави на Турция Серес, Солун и Света гора. На югозапад България щяла да опре до над Битоля. На североизток българската граница щяла да се простира от Мангалия на Черно море до Черна вода на Дунава. Шумен и Варна ще се очистят от турските власти и войска. България ще плаща на Турция само една част от чистите си доходи.“
Санстефанският мирен договор е подписан на 19 февруари 1878 година. След преминаването от Юлианския към Григорианския календар, дата е сменена на 3 март.
"Вестниците наричат документа "Санстефански трактат“ и го публикуват целия без редакторска намеса. Дори са писали, че това е истинският текст, защото явно е имало някакви спекулации по това време. В пресата започват да се кроят планове за бъдещето на новата държава. В тези периодични издания пише с искреност и вълнение.“, казва зам.-директорът на Националната библиотека д-р Ваня Аврамова.
Вестник "Българин“ от 4 март 1878 година:
"Пред нас стои днес голяма и обширна задача. Мирът е на конец да се потвърди и нашия народ да бъде повикан да избере през Народното си събрание достоен главатар, истински баща и да почне да се ръководи сам по пътя на политическия, народния и гражданския живот, за който от толкова време със стенание е чакал. Пред нас се съзидава сега основата на българската самостоятелност и народната участ ще се предаде не вече във варварски и чужди ръце, а в ръцете на народни будители, на истинни родолюбци и на наши братя, които ще се натоварят с тежкия товар да търсят правия път на общонародното подобрение, да се стараят да осветяват духа на народа и да размножават жизнените негови сили.“
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК