В последния ден на ноември 1781 година в къщата на Нено и Мария Денкови в село Балша се ражда момче. Дават му името Иван. След няколко години семейството се премества в София, където Нено работи като шивач, а невръстния Иван му помага. Родителите са болнави и не след дълго бащата умира. Майката е бедна и необразована има само 14 сребърни монети, с които изпраща 12-годишният си син в Търново.

"Казала му: "Сине, това са последните пари, които имам. Давам ти ги, отиди и с тях направи, каквото трябва да направиш, но да станеш поне човек.“ Тази майчина заръка момчето изпълнява блестящо. С пътуващи търговци тръгва към Търново. От там по неведоми пътища отива в Румъния, а после Русия.“ Това разказва директорът на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия доц. д-р Христо Темелски.

"Стига до град Нежин, където първо работи като слуга, след това става дребен търговец и се издига до почетен член на тамошния еснаф.“, допълва доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий“.

"Иван Денков остава при гръцките търговци в Нежин няколко години. Тогава добавя към фамилното си име и частицата „-оглу“ и става известен като Денкоглу. Там се научава на занаят и доказва своята лоялност, и коректност към партньорите си. На 40-годишна възраст вече е голям предприемач с капитал от близо 100 хиляди златни рубли, значителна сума за онова време. Следващата стъпка е преместването му в Москва. Там се специализира в търговията със скъпи сибирски кожи. Натрупва огромно състояние. Попада под силното влияние на Васил Априлов, който в негово лице вижда бъдещ меценат на българското просветно дело", казва още доц. Темелски.

Иван Денкоглу не жали парите си за всеки буден сънародник, който иска да се изучи. Дава стипендии за Московския университет и Ришельовския лицей в Одеса. Единственото условие към нашенците е след като получат дипломите си да се върнат в родните места и да предадат знанията нататък", разказва доц. Александрова. 

С пари на Денкоглу успяват да се изучат видни български възрожденци. Първи е юристът Никола Михайловски, който през 1881 година става подпредседател на Държавния съвет на Княжество България.

През 1840 година в двора на църквата "Света Неделя“ в София в стара къща се помещава килийното училище на града. Там преподавател е самоковецът Захарий Круша, който прави проект за разширението му и моли владиката Паисий да намерят средства. "Най-големият дарител за новото училище е Иван Денкоглу, който изпраща на Софийската църковна община 30 хиляди гроша.“, продължава разказа доц. Христо Темелски.

"Осем години по-късно предприемачът посещава родната земя. Това е и единственото му пътуване до София. Идва с много пари, от които дарява и на църквите в София. На действащите по това време седем храма дава по 100 сребърни рубли, а за строителството на катедралата "Света Неделя“ – 2500. Донася и 1176 тома книги за училището. Дарението е изключително ценно не само като стойност, но и като съдържание на заглавията. След Освобождението по предложение на общественика Михаил Буботинов с тях се поставя началото на Народната библиотека", казва доц. д-р Красимира Александрова.

В 1907 година пловдивското издателство "Христо Г. Данов“ отпечатва книга за дарителите на българското образование. Сред тях е и Иван Денкоглу, който не само приживе, но и след смъртта си продължава да дарява. Според завещанието му повече от половината богатство той раздава за обучение на своите сънародници.

"На основаното от него училище дарява библиотеката си и печалбата от издадените от него книги, както и банкова сметка захранена с 10 хиляди рубли", казва директорът на 127 СУ "Иван Николаевич Денкоглу“.

За стипендии в Москва – 17 000 рубли. 5000 рубли остава за най-бедните момичета на София. Тези пари са дадени в църквата, за да може всяка девойка да има по 100 лева зестра, когато се омъжва. Други 2000 сребърни рубли заделя за откупуване от затвор на мъже прибрани в тъмница за неплатени дългове.

Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК