През 897-ма година в Рим започва процес срещу починалия папа Формоз. Трупът му е ексхумиран и пренесен в катедралата "Сан Джовани Латерано", за да се проведе съдебеният процес. Но как се изслушват полуразложени тленни останки? По обясними причини умрелият не може да отговаря на въпросите на съдията. И за да бъде фарса пълен му назначават дякон, който да го представлява и да говори от негово име. Явно осигурената защита на починалия папа не се справя добре и Формоз е осъден. Наказан е с отрязване на трите пръста, с които е благославял, събличане на папските одежди и погребение без почести в гробището за чужденци.
Папа Формоз е роден около 816 година в римския град Остия. На 30-годишна възраст става епископ на Порто. А преди да седне в престола на най-висшия духовен водач в католическата църква се доказва като добър дипломат. Същият този папа Формоз се оказва свързан с покръстването на българите. Той е изпратен от папа Николай като преговарящ по християнските въпроси и устройството на българската църква с цар Борис Първи.
Ние не можем да кажем колко време точно е стоял в България, но се предполага година, година и половина. Както папа Николай, така и неговият наследник папа Адриан категорично отказват на Свети Цар Борис да бъде поставен Формоз за архиерей на България, поради това че той вече си има катедра и това би нарушило каноните на църквата. Това казва гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Климент Охридски".
Кардинал Формоз е отзован в Рим. Въпреки огромното желание на българският владетел да приеме християнската вяра от запада, след раздялата с католическия свещеник Борис Първи обръща взор към Константинопол. Години по-късно добрите отношения между Формоз и Борис ще станат повод за част от обвиненията срещу 111-ия папа и абсурдния съдебен процес. Основната причина за възбуждане на делото обаче е дипломатическата му мисия при франките.
Седем века и половина след скандалният съдебен процес срещу мъртвия папа Формоз, в Англия изравят от гроба тялото на лорд-протектора Оливър Кромуел, за да го обесят. Причината е, че Кромуел е изменник на короната и като такъв приживе не е получил подобаващо наказание.
В началото на 16-ти век религията е основна причина за разделение в обществото. Кралят освен държавен глава е и духовен водач на Англиканската църква. Парламентът обаче е съставен предимно от пуритани, които не са съгласни с водената от него политика. Това става причина за избухването на гражданската война в Англия. До войната Оливър Кромуел е обикновен земевладелец, ревностен протестант и пуритан, също така е и депутат.
Но той е един от най-посредствените депутати. Той е някъде назад, никой не му е чул гласа. Слабо образован. Изобщо с нищо не блести, но тъй като е религиозен фанатик с много голям плам се включва в Гражданската война. Това казва гл. ас. д-р Любомир Кръстев от Историческия факултет на СУ "Климент Охридски".
Революцията завършва с победа за парламентаристите. В хода на войната крал Чарлз Първи е екзекутиран, а синът му Чарлз Втори е изпратен в изгнание. В 1649 година е провъзгласена Английската република, а четири години по-късно започва диктатурата на Оливър Кромуел, който се провъзгласява за лорд-протектор.
Създаденият от Кромуел протекторат напрактика е военна диктатура. Всяко инакомислие е забранено и преследвано от закона. На гонения и затвор са подложени лекари, адвокати, артисти. Театрите са затворени, сградите им разрушени, а зрителите на представленията глобявани, защото забавленията противоречат на правата вяра.
"Неговата кампания води до изтребление на ирландския народ. Умират половина милион души и всъщност Ирландия попада в най-тежка зависимост от Англия, затова там името Кромуел е синоним на Антихриста", казва още д-р Любомир Кръстев.
Посмъртната история на папа Формоз и лорд-протектора Оливър Кромуел не може да се сравни със съдбата на Инес де Кастро. Тази галицийска благородничка става любовница на престолонаследника на португалската корона Педро Първи. Ражда му и четири деца. За да се избегнат бъдещи спорове за престола, бащата на Педро – Алфонсо 11-ти заповядва да екзекутират Инес. Две години след убийството й, Педро става крал. Тогава ексхумира тялото на любимата си и се жени за него.
Дон Педро е бил един изключително непокорен принц, обичащ живота и забавленията. Страстен, любител на лова, на оръжията и на красивите жени. Преди да навърши пълнолетие баща му – крал Алфонсо 11-ти го сгодява за испанската Констанца, дъщеря на влиятелен благородник.
Бракът се случва след няколко години, когато и двамата годеници достигат зрялост. Доня Констанца идва в Португалия. Омъжва се за дон Педро. В своята свита тя води една изключително красива галицийка, дъщеря също на много влиятелна в двора галицийска фамилия, и тази галицийка е дона Инес де Кастро. Това казва проф. д-р Яна Андреева, Факултет по класически и нови фиологии на СУ "Климент Охридски".
Бъдещият престолонаследник не остава безразличен към нея. Почти веднага започва любовната им история, която е повод за множество интриги в двора. Междувременно съпругата на Педро – Констанца умира при раждане, а овдовелия мъж заживява с любимата си жена.
На 7 януари 1355 година крал Алфонсо, придружен от най-близките си съветници отива в двореца на сина си. По това време Педро отсъства. Тогава по заповед на владетеля, Инес де Кастро е убита. Две години по-късно принцът оглавява монархията и пред свещеник декларира, че е имал брак с Инес.
"Изпраща да ексхумират тялото ѝ. Това разказва легендата. Ексхумират тялото й, поставят го на престол. И целият портуалски двор се изрежда да целува ръка на тленните осатнки на вече мъртвата кралица", казва още проф. д-р Яна Андреева.
Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК