С началото на индустриалната революция от средата на 18-ти век животът се премества от селата към градовете, а транспортът става все по-важен. През 1825 година тръгва първият влак в света, който свързва английските градове Стоктън и Дарлингтън. Тренът се движи със завидните за тогава седем километра в час. Следва бурно развитие на железопътната мрежа на Острова, но влаковете стигат основно до покрайнините на Лондон. В средата на 19-ти век британската столица е най-големият град в света с население над два и половина милиона души. Улиците му са тесни и постоянно задръстени от файтони, карети и каруци. Кметството започва да мисли варианти за намаляване трафика. Тогава се ражда гениалната идея да вкарат железницата под земята. Така хем пристигащите в Лондон бързо ще стигат до центъра, хем лондончани ще се придвижват по-лесно и удобно в града.
"Първото метро в света действително е лондонското, през 1863 година се построява първия участък между две метростанции – Падингтън и Федингтън. Участъкът е с дължина шест километра и половина, строен е шест години. От начално е бил с парни локомотиви, с много замърсяване на въздуха. И почти 160 години по-късно, когато влаковете минават през този участък мирисът на пушек още се усеща.“, казва директорът на "Метрополитен“ – София проф. д-р инж. Стоян Братоев.
С пускането на първото метро се появява и екологичен проблем. Тъй като локомотивите са захранват с дърва и въглища, те отделят много дим по време на движението. За да не умрат пътниците от задушаване, правят специален резервоар за пушек, който закачат за локомотивите. Така събраният дим периодично се изпуска директно по лондонските улици през шахти, маскирани като къщи без покриви.
"Търсили са друго решение, за да избягат от този пушек. Някъде 1878 година в Глазгоу се прави първата кръгова линия на метро. Там стационарно поставени парни локомотиви дърпат въжета със закачени на тях вагонетките. Съоръжението прилича много на лифт, но по този начин се избягва пушекът от локомотивите да се изхвърля в тунелите.“, разказва още проф. д-р инж. Братоев.
Метрото в Глазгоу съществува и днес. То е третото най-старо в света, но парните локомотиви отдавна са заменени със съвременни влакове. Линията никога не е разширявана и е останала такава, каквато са я проектирали и построили през 1896 година.
Днес най-натовареното метро в Европа е московското. То е открито през 1935 година. Машинистът, който кара първият му влак прави сухи тренировки месец преди това с поставено до него чучело на Йосиф Сталин. Съветският лидер, който по това време управлява социалистическата държава е и първият пътник в метрото, затова и машинистът трябвало да свикне с височайшото му присъствие.
През 1968 година за първи път се обсъжда предложение за изграждане на софийски метрополитен. Подземната железница е пусната в експлоатация 30 години по-късно. В 1998 година, когато по нея започват да се движат първите влакове тя е дълга едва шест километра. 22 години по-късно мрежата е от 48 километра, а плановете са до няколко години тя да нарасне до 75.
"Честно казано трудно се строи метро. Това е подземно строителство, в което трябва да се съчетаят и да се стиковат много специалности, повече от 18. В София строителството на метрото е трудно и поради много лошите инженерно-геоложки условия – несвързани почви с много високо ниво на подпочвените води. Всички тези предпоставки предопределят голям обем укрепителни мероприятия, съпътстващи изграждането на тунелите и метростанциите“, обяснява зам.-изп. директорът на "Метрополитен“ – София инж. Кирил Зайков.
"Всичките 11 пуска на метрото са минали под мое ръководство. Винаги съм се вълнувал еднакво, защото все едно, че се ражда нещо ново. Аз затова казвам, че смисъла на моята творческа кариера беше да успеем да се изградим максимална част от метрото.“, казва проф. д-р инж. Стоян Братоев.
Над 350 хиляди души ползват софийското метро ежедневно. Очаква се още 100 хиляди да предпочетат този транспорт след като цялостно се изгради третата метролиния. До сега всеки пуснат нов участък намалява наземния трафик с около 25 процента, а това е от полза и за въздуха, който дишаме. За 20 години вредните газове в атмосферата на София са със 79 хиляди тона по-малко.
Метрото в София е най-удобният и чист градски транспорт. С пускането му разстоянието от крайните квартали до центъра вече е десетина – 12 минути. А по натоварените градски булеварди и улици с кола същият маршрут, в пиковите часове се изминава за 40 минути. Това предимство на метрополитена научи все повече хора да остават автомобилите си и да ползват подземната железница.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК