Всички села в България имат своите приказки за близките си местности. Те са предавани от поколение на поколение. А когато в землището са открити останки от древна крепост, въображението на местните е много голямо. С годините фактите са заличени и остават само преданията, в които винаги има и поне едно съкровище. Късноантичната и средновековна крепост Градище, която се намира на километър и половина северно от село Дъбница се свързва с римско време.
"О, има много хубави легенди! От една пещера, която е от източния склон имало стъпала, които водели вътре в кухина в хълма, която кухина подът ѝ бил покрит с метал. Е, такива неща, нали! Отделно за седемте казана злато на Вълчан войвода и тези стандартните неща, те също присъстват и тук.“, разказва археологът от Националния исторически музей Михаил Ваклинов.
"Голямо съкровище имало. Много голям град е бил. Водило се е крепост-град. Но не знам някой да го е намерил. Преди години разказваха, че едни хора от София са идвали тук и са намери някакво злато. Никой обаче не ги е видял.“, казва Симеон Чеков, жител на село Дъбница.
"Където и да отидем винаги има нещо златно, огромно! Нали ви казвам – като стан, колесница, като гробница златна, като къща златна, като люлка златна.“, допълва Илия Киров, археолог от Националния исторически музей.
Говори се, че градът, който сега е покрит от природата с гора навремето е имал голяма църква със златна камбана. Според друг жител на Дъбница – Ангел Дапев иманярите търсят точно нея.
Местните са забелязали, че търсачи на съкровища периодично се качват на Градището с лопати и металотърсачи. Изкопите, които остават са огромни – в диаметър могат да надхвърлят три метра, а дълбочината им често е седем-осем метра. Но новини за открити съкровища не са чували, освен намерени няколко шепи сребърни монети. За сметка на това са унищожили изключително много археологически материали, казват археолозите.
За около 30 хиляди българи иманярството е професия. Други 150 хиляди излизат по обекти от време на време. Данните оповести през 2019 година Министерството на вътрешните работи. Най-често се копае по маршрутите на римските пътища, минаващи през запустели села.
"През 2007 година правихме разкопки на Никополис ад Нестум. Една сутрин идваме и откриваме 22 иманярски дупки. От всичките най-вероятно са изкарани монети, но след вече реализираната охрана нямаме констатирани такива иманярски дейности.“, обяснява археологът Цветана Комитова, един от проучвателите на римския град.
Археологическите проучвания на Никополис ад Нестум показват, че в града кипи живот до началото на седми век. Големи поражения му нанасят осготите през 267 година, но древните жители възстановяват селището си и укрепват крепостната стена. Но през седми век е разрушен от славяни и авари. Една от версиите на археолозите е, че хора от унищожения град се преселват на хълма Свети Архангел над село Дъбница.
"Името на това селище все още не можем да кажем какво е било в епохите, в които е съществувало. В момента е Свети Архангел. За първи път е упоменато от професор Йордан Иванов в началото на 20-ти век. В последствие се правят сондажи, контролни от Стамен Михайлов през 50-те години и от тогава няма никакви проучвания с изключение на иманярските проучвания. Засега единственото, което може да твърдим, че е неизвестен град.“, пояснява Михаил Ваклинов.
Откритите артефакти показват, че социалният статус на древните обитатели на крепостта е бил добър за времето. Препитавали са се със земеделие, скотовъдство, лов и риболов. В края на 14-ти век, когато идват османците селището престава да съществува. В паметта на хората обаче остава аязмото "Свети Архангел“, което съществува и до днес. Години наред жителите на Дъбница и околните села са изкачват хълма, за да си налеят лековита вода от него. Те вярват, че животворната течност помага за изцерението на различни болести. Дъбничани се самоорганизират и събират пари, за да направят пътя до кладенеца и да построят параклис на Архангел Михаил. Всички дават пари за каузата. Вече са закупени и строителните материали, а за да ги охраняват са монтирали камери на дърветата около аязмото. От тогава няма и иманярски набези по изчезналата крепост.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК