В края на 1989 година, когато Тодор Живков вече е свален от власт, стотици хиляди излизат по улиците с надежда за по-добър живот. Комунистическият парламент отменя текстовете от Наказателния кодекс, преследващи агитацията и пропагандата срещу държавата. Хората обръщат гръб на страха, започват да мечтаят. Мирният преход от социализъм към демокрация е гарантиран от сформираната по полски образец за пръв път у нас Национална кръгла маса. Около нея сядат представители на управляващата БКП и на новосформираната опозиция – Съюз на демократичните сили.
"35-то Народно събрание се принуди да премахне член първи от Конституцията, който даваше всевластие на комунистическата партия, за да могат да се узаконят новите партии, възстановени стари партии и така нататък. И след което се пристъпи към организацията на изборите за Велико Народно събрание", разказва д-р Петър Берон. Той е участник в Кръглата маса, а в 7-то Велико народно събрание е председател на парламентарната група на СДС.
Залисани в подготовката на предстоящата промяна на строя участниците в Кръглата маса не обръщат внимание, че ценностната система на социалистическата държава е останала в Живковската Конституция дори и след отмяната на член Първи. В преамбюла към Основния закон стоят принципите и стратегията за развитие на България, такива, каквито са били преди 10 ноември 1989 година, а преамбюла остава до средата на април 1990 година. В него в концентриран вид се обясняват задачите и принципите на основния закон.
На 3 април 1990 година по предложение на Минчо Пейчев, който е министър на народното здраве и социалните грижи, депутатите от 35-ия парламент включват за първи път в Основния закон на социалистическа България осигуровката за безработица. В края на 1990 година в Бюрата по труда са регистрирани 65 079 души. От тях 10 500 са с висше образование. През следващите години съкратените работници и служители се увеличават главоломно. В 1993 година те вече са 626 141 за една година, показват данните от статистическите годишници на НСИ. В продължение на пет години – от 1990 до 1994 година 2 137 490 българи остават без работа. Започва икономическата криза!
"Ние с икономиката много не се занимавахме, откровено казано. Гледахме така тези главни неща за права, свободи и прочие. А с икономиката се занимаваха други хора, които добре се занимаха и станаха първите богаташи сега“, казва д-р Берон.
"Ние предпочетохме тогава човешки права, вместо всеобща трудова заетост и един приличен среден стандарт. Оказа се обаче, че свободата на словото и свободата на пътуванията не пълнят хладилника. И сега вече много от хората казват – едно време се живееше по-добре, по-сигурно, защото то правата, които дадохме на всички български граждани се възползваха по-агресивните и повечето граждани, които предпочитат да заобикалят законите, вместо да ги спазват“, обяснява Румен Воденичаров, депутат от СДС в 7-то Велико народно събрание и говорител на опозицията.
През лятото на 1990 година се провеждат изборите за 7-то Велико народно събрание. След това в продължение на 15 месеца депутатите предлагат, пишат и спорят по текстовете от новата Конституция.
"Общо взето нещата бяха ясни – България трябва да бъде парламентарна република. Почти едно към едно основната глава за правата и свободите беше заимствана от Европейската харта за правата на човека. Аз съм от тези, които смятат, че тази Конституция съвсем не е лоша. Всичките критики към нея са направени от хора, които никога не са я виждали и не са я чели“, казва д-р Петър Берон.
"Ние бяхме за многопартийна система. Всичко това, което по-нататък се разви като членове на Конституцията, беше залегнало в програмата Съюза на демократичните сили. Ние бяхме написали в Конституцията, че България ще бъде социална държава, което означава, че няма да оставиш пенсионерите да се ровят в кофите за боклук“, допълва Румен Воденичаров.
Основният закон разделя опозицията. 39 от депутатите на Съюза на демократичните сили напускат парламента, правят палатков лагер и обявяват гладна стачка. Те не искат 7-то Велико народно събрание да приеме най-важният нормативен акт и настояват, събранието да се разпусне. Водеща политическа сила в събранието тогава е Българската социалистическа партия.
"Тези 39-те те бяха против сътрудничеството с БСП по никаква линия. Техните виждания добре приемат от народа и те разчитаха да излязат на повърхността на политиката като не подпишат Конституцията. Оттеглиха се и почнаха да я ругаят. Но после се заклеха в същата тази Конституция, когато взеха властта в следващото Народно събрание. 23-мата представители на ДПС също не подписаха Конституцията, заради член 11, който не разрешава създаването на партии на етническа и религиозна основа. Но те също се заклеха в тази Конституция в следващото събрание. И я защитават до ден днешен.“, казва д-р Петър Берон.
Различните представи за бъдещето на България са причина за първите разриви в редиците на СДС. Тогавашният говорител на опозицията Румен Воденичаров им казва, че при ширещата се безсмислена конфронтация, не може да остане в синята парламентарна група. И сяда в редиците на независимите депутати. През декември 1990 д-р Петър Берон е свален от поста председател на Съюза на демократичните сили. Това става по искане на Петко Симеонов, а причината е изтекла информация, че лидерът им е сътрудничил на Държавна сигурност. Няколко месеца по-късно Берон напуска СДС, а през лятото на 1991 си тръгва и Петко Симеонов.
"Аз не съм напуснал доброволно СДС, аз съм изгонен от СДС, защото подписах Конституцията. Аз подписах Конституцията!“, казва днес Симеонов.
По-голямата част от депутатите от парламентарната група на СДС също слагат подписите си под нея.
Вижте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК