Всички знаят, че вирусите са опасни за човешкото здраве, но не всички са наясно, че една обикновена вирусна инфекция може да отключи диабет. Хиляди години тази болест е мъчила и морила хората без да е била ясна причина за разболяването. За първи път в първи век от новата ера гръцкият лечител Аретей описва диабета по следния начин - "Болният не задържа течностите в организма си, те преминават през него като през канал". 16 века по-късно английският лекар Томас Уилис добавя към наименованието диабет и определението "захарен". А съвременните учени откриха, че вирусните инфекции могат да го провокират.
Захарният диабет е сериозна болест за цял живот. От нея страдат над 460 милиона души по света. В България до края на 2019-та година тази диагноза са чули 442 хиляди души, при 10 процента от тях е следствие от вирусна инфекция.
Процесът на увреждане на задстомашната жлеза е автоимунен, дължи се на кръстосана реакция между вирусните частици и панкреасните структури. При този процес имунната система не разпознава само вируса и насочва агресията си освен към него и към клетките произвеждащи инсулин.
"На лице е така наречената мимикрия или кръстосана реактивност. При нея имунната система вместо вируса атакува собствените антигени. Когато при този автоимунен процес 90 процента от панкреасните клетки са унищожени, инсулиновото ниво става критично ниско. Тогава се изявяват и клиничните симптоми на захарния диабет стават видими", обяснява гл. ас. д-р Грета Грозева от Клиниката по диабетология на Университетската болница по ендокринология."Има доста диабетогенни вируси сред тях е и ентеровируса – Коксаки Б4. Заразяването с него не означава, че на сто процента инфектираният ще развие диабет. Всичко зависи от имунната му система и генетичната предиспозиция", казва вирусологът доц. д-р Николай Петров от департамент "Природни науки" в Нов български университет.
Коксаки вирусът е познат от десетилетия, но за него не се говори много. Заболяването е заразно. Характерен е синдромът "ръка-уста-крак". Предава се по фекално-орален път чрез пряк контакт. При най-малките се случва много често, защото те споделят играчките си. Бебета не разбират, че в устата не трябва да се слага всичко до което се доберат.
Ентеровирусите са изключително устойчиви в околната среда. Микробите са малки но се разпространяват изключително бързо, чрез замърсени води, в мръсни тоалетните, а мухите ги разнасят. Специфични медикаменти срещу тези вируси все още не са открити.
Вижте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК