С дребни стотинки и левчета най-успешно се пълни държавната хазна. Поговорката: "Капка по капка – вир става" най-добре описва приходите от данък добавена стойност. Почти половината от годишните постъпления от налози у нас са именно от ДДС.

Вноски в бюджета от този данък прави всеки от нас с покупката на стоки и услуги. В цената на продуктите е включен и процента, който ще прибере държавата. 
Търговците са тези, които трябва да съберат и отчетат ДДС-то в приходната администрация. Доказателство, че сумата е начислена и ще бъде внесена е касовата бележка от пазаруването.

"ДДС е водещо навсякъде. Като в различните държави е между 20 и 40% от държавния бюджет. Просто защото това е данък, който ние като краен потребител заплащаме. И заплащат го и в Германия, Франция, Италия, и където другаде се досетите. И ние като крайни потребители няма как да не си платим тока, водата, храната и прочие", казва Валентина Василева, данъчен консултант.

"Във Франция основните приходи са от корпоративен данък. Корпоративен данък, после са физически лица. Структурата на бюджетните приходи в никакъв случай не изглежда така, както в България. В България основният приходоизточник, първи по ред е ДДС. Втори са акцизите. В интерес на истината трети са доходите на физическите лица и на последно място е корпоративният данък", обяснява Людмила Елкова, бивш директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите.

"Ние нямаме големи предприятия, които да генерират голяма печалба. Ние нямаме "Мерцедес", нямаме "BMW", нямаме, големи корпорации. При България структурата на бизнеса е по-скоро среден и малък, изключая няколко големи фирми. От тази гледна точка корпоративният данък не може да бъде надежден източник на приходи дори да го увеличим два пъти". Такова е мнението на депутата от ДПС Йордан Цонев, който е член на Бюджетната комисия в парламента.

Прогнозите за 2020 година са, че в българския бюджет ще бъдат събрани над 23 млрд. лв. данъци като 46 процента от тях или 10,64 млрд. лв. ще са от ДДС.

Сега ще направим една груба сметка. Тя няма да е най-точната, но пък ще покаже какви суми превеждаме в хазната от потребителския налог. Ако приемем, че населението на България е седем милиона души и разпределим ДДС по равно на всеки, ще се окаже, че за една година един българин без значение на възрастта му внася в бюджета по 1520 лева от данък добавена стойност.

"Тъй наречените косвени данъци върху потреблението с венец в това отношение – данъка върху добавената стойност се считат за принципно несправедливи. Те са регресивни към дохода на данъкоплатеца. Регресивно означава какво? С нарастването на дохода, квотата на данъка намалява. Сиреч, хората с ниски доходи, бедните плащат, разбирай – носят чрез цените на стоките и услугите, които потребяват по-голяма част от своя доход от хората с високи доходи", обяснява деканът на Финансово-счетоводния факултет в УНСС проф. Румен Брусарски.

От средата на 2020 година с по-ниско ДДС се облага храната в ресторантите, книгите, както и бебешките храни и пелени. За тях ще се прилага диференцирана ставка от 9 процента. 

Данъчните консултанти са категорични, че всички търговци от тези сектори няма да внасят, а ще теглят данък добавена стойност.

"Чисто математическият модел категорично показва, че при по-ниска данъчна ставка би следвало за тези стоки и услуги, за които от първи юли ще влязат 9-те процента цените да бъдат намалени", казва данъчният консултант Валентина Василева. 

Директорът на "Данъчна и осигурителна методология" в НАП Росен Иванов обаче е на мнение, че всички емпирични изследвания, които са направени и описани в доклад на Европейската комисия показват, че няма пряка връзка между ставката на данъка и цената, която плаща крайният потребител.

Не пропускайте видеото, подготвено от Миглена Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК