Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Неделя от 18:00 часа
В средата на 19 век унищожената картофена реколта стават причина Ирландия да загуби една четвърт от населението си. В историята периодът от 1845 до 1849 година е известен като големия глад. Тогава близо един милион ирландци умират от мизерия и недохранване. Още един милион пък избират да емигрират в Америка, за да се спасят от недоимъка и липсата на храна. Едно паразитно гъбно заболяване става причина за най-тъжните години в историята на Ирландия. Фитофтората унищожава картофените насаждения, а гладът променя демографската обстановка, политическия и културния живот на острова.
"Големият глад в Ирландия - това е отговорът защо има толкова много ирландци в Съединените щати. По времето на голямото разпространение на фитофтората по картофите се оказва, че пораженията са толкова големи, че всъщност страната не може да се изхрани с традиционна култура", това разказва проф. дбн Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута към Селскостопанската академия.
Паразитното гъбно заболяване идва от новия свят в Европа със заразени картофи. Също от отвъд Океана е пренесена листната въшка – филоксера. Тя пък става причина в средата на 19 век да заболеят лозята в Европа. Само в България през 1884 година вредителят унищожава около един милион декара.
Всяка година вредители по растенията съсипват 40 процента от земеделската продукция по цялата земя. Това струва на световната икономика внушителните – 220 милиарда долара. Данните са на Организацията на обединените нации, която обяви 2020 г. за Международна година на здравето на растенията.
Целия филм вижте във видеото.
ПРАВО НА ОТГОВОР ОТ ТОМА БЕЛЕВ (Писмото е публикувано без редакторска намеса):
Здравейте,
в предаването от 16 февруари "Властта на растенията" от рубриката "Историите ON AIR", бе изказана една неистина, която ме засегна като директор на ПП Витоша през 2001 г, а именно как през 2001 година дирекцията на парка забранила изнасянето на дървесина след ветровала в резерват "Бистришко бранище" .
Истината е, че законът, и тогава и сега, не дава никакви права на дирекциите на природните паркове за каквито и да било действия или решения свързани с резерватите, най-малкото защото резерватите се стопанисват от МОСВ, а дирекциите на парковете са поделения на МЗХГ - ИАГ. Съгласно чл. 17 на Закона за защитените територии санитарните мероприятия в резерватите се разрешават еднолично от министъра на околната среда и водите, след съгласуване с БАН. В тази процедура дирекциите на природните паркове нямат никаква роля.
Втората неистина е как учените от БАН били изказали мнение да се изнася дървесината като мярка срещу типографа. В официалното писмо на БАН пои темата, подписано от председателя на БАН акад. Юхновски на 8.09.2001г. не се съгласува изнасяне на дървесината от резервата, а се препоръчват други мерки. Можете да видите снимки от това писмо в моят фейсбук профил :
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=3952365560466&set=a.3952361040353&type=3&theater
Третата неистина е как неизнасянето на дървесината от резервата е довело до разпространяване на типографа. В множество научни публикации по темата, включително в една дисертация. е установено, че извеждането на сечи във ветровалното петно в м. Офелиите не е намалило темповете на разпространение на типографа в сравнение с темповете на разпространение на вида в резерват Бистришко бранище където не са извеждани сечи.
Тъй като считам, че с изключение на тези неточности които касаят само част от иначе изключително доброто предаване и се дължат на подвеждане на журналиста от научни работници, непознаващи законите и изследванията по темата, бих се съгласил правото на отговор да бъде публикувано само на страницата представяща конкретното предаване, а не и прочитано в ефир. Но ако държите на строго спазване на ЗРТ можете да го представите и в законовата форма.
С Уважение
Тома Белев
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
LIVE
