На 8 февруари 1990 година Андрей Луканов става министър-председател на България. Преди да заеме този пост той е първи вицепремиер на Георги Атанасов и министър на външно-икономическите връзки.

От самото начало Луканов няма афинитет към поста на партиен лидер. Него по-скоро го блазни министър-председателското място, защото там той счита, че може да реализира потенциала си. Това обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев.

Политическите промени в държавата помагат на Андрей Луканов да оцелее във властта. Това твърдят хора, запознати с неговите действия. Като икономически вицепремиер в правителството на Атанасов той отговаря за дейността на външнотърговските дружества.

Има едно интересно писмо от месец август 1989 година, което Тодор Живков пише до първия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов. С него той му възлага да  разследва дейността на тези външнотърговски дружества. Поводът е достигналата до Живков информация, че външнотърговската фирма „Лотос", регистрирана във Виена, работи в ущърб на държавата.

Любомир Шопов, който е син на Григор Шопов, а по онова време и завеждащ тдел в ЦК на БКП казва, че е интересен завършека на писмото. „Без да се съобразявате с постовете на когото и да било, Политбюро трябва да получи обективна информация! На мен – пише Живков – отдавна са ми известни комбинаторските възможности на Андрей Луканов и неговите заигравания със съветските другари." От тук нататък за Луканов ствалянето от власт на Тодор Живков става въпрос от изключително значение, обяснява още Любомир Шопов.

Шест месеца по-късно Андрей Луканов вече е министър-председател на България, а бившия Първи е арестуван и обвинен в редица престъпления.

В края на 80-те години дълговете на България заедно с лихвите надхвърлят 10,5 млрд. щатски долара. По това време страната обаче има да получава около 6-7 млрд. щатски долара вземания от трети страни. Валутните резерви на БНБ са малко над един мириард долара.

На 29 март 1990 година първото правителство на Андрей Луканов налага мораториум върху обслужването на външния дълг. Така напрактика държавата обявява фалит. Всички външни задължения също са преоформени като държавен дълг. Установява се плаващ курс на лева, либерализира се банковия сектор и външната търговия. А това води до тежка икономическа криза. Магазините са опразнени. На пазара трудно се намират стоки, дори от първа необходимост. Въвежда се купонна система, която разпределя дажбите на всеки член в семейството.

В началото на 1990 година Андрей Луканов събира на среща  всички генерални директори от хранително-вкусовата промишленост. Обяснява им, че държавата тръгва по нов път, а раздържавяването ще започне от техния бранш. Това разказва бившият зам.-директор на Национална служба „Сигурност" о.з. полк. Чавдар Петров. На тази среща Луканов казва, че досегашните директори ще бъдат освободени, но ги  съветва да направят частни фирми, с които са да застанат на входа и на изхода на предприятията.

Така започва прехода в България. Начинът, по който той се случи няма аналог в останалите държави от Източна Европа. Кризата от края на 90-те години остава в историята като „гладната Луканова зима". Пет години по-късно страната изпада в зърнена криза. Веднага след нея е и банковата, по време на която фалират 15 търговски банки. Ограбени са спестяванията на българите, но се появяват кредитните милионери. Тогава на власт отново е БСП, а правителството се ръководи от Жан Виденов.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК