10 ноември 1989 година. Слънчев и спокоен петъчен ден. Работната седмица е към своя край. От сутринта нищо не предвещава, че по върховете на властта предстоят сериозни промени. Хората са на работа, а в резиденция "Бояна" се събират висшите партийни функционери на БКП, начело с генералния секретар Тодор Живков.

"Дори ние работещите в единствената телевизия не очаквахме политически трусове, които да предизвикат големи новини. - разказва Красимир Михайлов, който по това време е оператор в БНТ и допълва – На 10 ноември 1989 година аз снимах телевизионен театър в едно от студиата. По време на една от почивките, излязохме пред телевизията да пием кафе. Тогава майката на Ути Бъчваров, която беше шеф на Телевизионния театър, дойде при нак и започна да вика: "Падна Тодор Живков! Падна Тодор Живков!". А ние ѝ отговорихме: "Моля ти се, престани с твойте глупости! Това не е възможно!", когато влязохме вътре разбрахме, че новината е вярна."

И докато хората се чудят какво предстои, в резиденция "Бояна" започва пренареждането. Бившият вече Първи разбира, че е нежелан. Надеждите му, че ще го оставят да помага с идеи за нова Конституция и за плавен преход се изпаряват. Никой не иска съветите му, както и изградените от него с години контакти на международно ниво.

Лека-полека еуфорията от предстоящата промяна завладява все повече българи. Седмица след Пленума се провежда и първият многохиляден митинг. Още в 10 часа на площад "Свети Александър Невски" се събират над 10 хиляди души. Издигат се лозунги в подкрепа на Петър Младенов.

Силните емоции от свалянето на Живков продължават няколко месеца. През пролетта на 1990 година правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг. А това почти веднага се отразява и на производството, и на търговията. И изведнъж България изпада в невиждана до тогава икономическа криза. Година след 10 ноември настъпва "Гладната Луканова зима". Но народът е получил свободата, която е искал 45 години.

"Има едно много сериозно противоречие, за което не си давахме сметка. Социализмът имаше някакви социални придобивки, които не могат да бъдат оспорени – медицина, образование... Ние искахме промяна, но считахме, че ще се запази социалното статукво и то ще бъде надградено. Няма да има корекоми, защото всичко ще е кореком. Всеки ще може да купува каквото си иска. Няма да има безработица – всеки работи. Разбирате ли къде се получи несъответствието?", обяснява основателят на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК