В 1979 година се взима решение, че България ще започне разработването на компютърни технологии. Оттогава до края на 80-те години са произведени не един и два прототипа. Има разработки, които не са влезли в производство и не са навлезли на масовия пазар. Но в края на 80-те години България става лидер по производството на персонални компютри и се нарежда на трето място след Съединените Американски Щати и Япония. Това казва директорът на Професионалната гимназия по компютърни технологии и систеви в Правец инж. Трифон Трифонов.
През 1978 година Института по техническа кибернетика и роботика на Българската академия на науките се заема с отговорната задача да създаде високотехнологични изделия, които лесно да се внедряват в производството. За тази цел е сформиран конструктурски отдел от приложни математици и специалисти по електроника и информатика. А за да се подпомогне работата им е направена и опитна база в БАН.
Първият български персонален компютър ИМКО е разработен от колектива на инженер Иван Марангозов през 1979-та година и то само година след като на пазара в САЩ излиза първият персонален компютър в света – Apple. Това разказва акад. Васил Сгурев, бивш и.д. изп. дир. на ИТКР-БАН.
Две години по-късно правителството и учените започват да търсят предприятие, което да се заеме със серийното производство на българските персонални компютри. Определят това да бъде заводът в Правец, който тогава произвежда електронни часовници. Това е и причината името ИМКО да бъде сменено от "Правец 82".
"На топ ниво сме били. Това, което са били американците, това сме били и ние. Просто в рамките на Източния блок ние сме били основният производител на компютри. Ако ги погледнеш двете може да видиш някаква разлика в красотата, но в никакъв случай като функционалност", обяснява Георги Драмчев, колекционер на компютри "Правец".
Една година преди да започне серийнито производство на персонални компютри в завода в Правец са работили 400 души. Те са произвеждали продукция за около осем милиона лева. Седем години по-късно, през 1989 година в комбината, където се е правил "Правец 82" продажбите са достигат 165 милиона лева. А цялото обединение "Микропроцесорни системи" е произвеждало продукция за половин милиард лева, казва бившият зам.-директор на завода инж. Христо Христов.
Славата на българските персонални компютри залязва в началото на 90-те години. С разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ пазарите са ограничени. През 1998 година "Микропроцесорни системи" е обявен за приватизация. Интерес към придобиването му проявяват трима кандидати. Това са консорциум от две немски фирми, унгарската компания "Видеотон" и работническо-мениджърското дружество "МС и Ко". След проведени преговори, в началото на юни 1999 година, сделката за продажбата на завода е сключена с РМД-то. То плаща за завода 150 хиляди лева, които след деноминацията са равни на 150 лева. Купувачът поема ангажимента да изплати 2,3 млрд. лева стари задължения натрупани през последните седем години. След деноминацията сумата става 2,3 млн. лева. "МС и Ко" не изпълнява поетите ангажименти и осем месеца по-късно Агенцията за приватизация разваля сделката. Междувременно кредиторите на завода го обявяват в несъстоятелност и така се стига до фалита му.