Годината е 1908, а на Балканите зрее международен конфликт. По това време България е васално княжество на Османската империя и е единствената зависима държава в Европа.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. българското княжество трябва да плаща ежегоден данък на Турция и да поема част от османския държавен дълг, въпреки че е получило свободата си преди 30 години.

Княжество България не може да води самостоятелна външна политика, не може да подписва самостоятелни договори, а и трябва да споделя и капитулациите на Османската империя, обяснява Мариана Димитрова, уредник от отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей в Русе.

В Европа се говори за българското чудо, защото никой не е очаквал, че българите могат да се самоуправляват, казва историкът проф. Андрей Пантев. 

Дипломацията ни не веднъж е поставяла дискретно и деликатно въпроса за Независимостта, разказва доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН.

А Великите сили в прав текст са заявявали, че ако това се случи може да се предизвиква международна криза.

На 30 август 1908 година султан Абдул Хамид Втори празнува своя рожден ден. Той кани на официален прием всички чуждестранни дипломати представени в Цариград. 

Единствено пренебрегнат е българският представител – Иван Стефанов Гешов. Това става формален повод България да реши да поиска независимост. В историята това събитие остава като инцидента Гешов.

Вижте още във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК