Хроники на Съединението, част II: Източна Румелия по пътя към обединена България

През 1880 година двете български държави вече са стабилизирани, през пролетта в София пристигат Константин Величков и Димитър Наумов. Те са представители на Постоянния комитет на Източна Румелия. Целта на посещението им в княжеската столица е да се срещнат с правителството на Драган Цанков и да координират действията по Съединението. 

Точно тогава се изострят отношенията на Османската империя с Гърция и Черна гора. Турците отказват да предадат пограничните райони на гърци и черногорци така, както е записено в Берлинския договор. 

Конфликтът е доста сериозен и създава опасност от избухване на нова Балканска криза, разказва доц. Валери Колев от Историческия факултет на СУ "Климент Охридски". Точно тази криза използват румелийските шефове, които пристигат в София, за да преговарят за Съединението. 

През 1884 година в Източна Румелия се провеждат избори за Областно събрание. Народната партия открива широка кампания против преназначаването на генерал-губернатора Александър Богориди. В пропагандния си арсенал политиците включват и идеята за обединение с княжеството и така получават името – Съединистка партия. Цяла Южна България е залята от митинги. Един от тях завършва с манифестация пред руското консулство в Пловдив. 

Съединистката партия печели изборите, но много бързо лидерите ѝ забравят обещанията за обединени, затова е наречена от опозицията Лъжесъединистка. И тук вече се проявява това дръзновение на хората, които решават, че през 1885 година моментът за Съединение вече е настъпил, разказва директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев. 

Вижте още във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК