На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан международният договор, който унищожава санстефанските мечти на българите.
Великите сили определят територията на освободеното княжество да се простира между Дунав и Стара планина, плюс софийско и кюстендилско. Днешната Южна България е била обособена като автономна област Източна Румелия, а Македония, част от Родопите и Беломорието остават в пределите на Османската империя.
Преговорите в Берлин се водят в продължение на един месец. Особени спорове предизвиква съдбата на Софийския санджак и на непревзетата по време на войната турска крепост Варна. Руският преговарящ граф Пьотър Шувалов прави дипломатическа маневра и успява да присъедини морския град към освободена България.
Съдбата на Санстефанска България е тежка. Тя е разпокъсана на пет части. И по иронията на съдбата селищата, които са били изпепелени по време на Априлското въстание от 1876 година са откъснати от Княжество България. Те остават в автономната област Източна Румелия, която е под пряката административна власт на султана, обяснява директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. Атанас Шопов.Съвсем е неразбираемо за българското общество защо между София и Пловдив, между София и Скопие, между Пловдив и Скопие се пътува със задгранични паспорти.
Директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев казва, че Източна Румелия е замислена на дипломатическата маса в Берлин от Великите сили като първият експеримент в историята на Европа.
Независимо че на територията на автономната област живее преобладаващо българско население, заедно с останалите там турци и гърци, те трябва да бъдат наричани румелийци.
Вижте още във видеото!
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК