Обсадата на Плевен е продължила близо пет месеца. Това е най-дългата, най-тежката и най-мъчителната в хода на събитията от 1877-1878 година. От битката край града до голяма степен е зависел изхода на войната.
Първоначално руската армия е била планирала една бърза военна операция на Балканите. Скоротечния характер на действията обаче се забавят с неуспехите при Плевен.
Плевен пада на 10 декември. След тази дата руската армия вече може да действа решително и в други направления. Зимата обаче е настъпила.
Тя е много тежка, с дълбок сняг, силни ветрове, виелици и бури, а това прави преминаването на Стара планина много трудно.
Дори Ото фон Бисмарк нарежда на част от неговите военни отряди, които са били на територията на България по това време да приберат оперативните военни карти, защото военни действия до пролетта няма да бъдат извършвани, разказва директорът на музея в Ботевград Рени Петрова.
Арктическият студ и двуметровите преспи, стръмният и скалист планински терен се оказват голямо изпитание за руската армия. Предвижването на войниците е ставало изключително бавно.
Според някои записки за седем часа една колона е изминавала около 100 – 160 метра. В част от спомените си един от участниците в този поход пише, че когато стигнали до върха генерал Гурко им забранил да палят огън, за да не ги усетят противниците. Затова цяла нощ те са ходили безцелно напред-назад, за да не замръзнат.
Вижте още във видеото!
Харесайте страница ни във Facebook ТУК