Осем дни след като е коронован за княз на България, Александър Батенберг назначава и първото правителство. За премиер е определен габровецът Тодор Бурмов, а датата на съставяне на кабинета е 5 юли 1879 година.
"Имало е много големи съмнения дали българите ще могат да създадат една така добре функционираща държава. Дали ще могат да се управляват", казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН доц. д-р Даниел Вачков. "Това е едно скромно правителство, като брой хора, с две задачи. Първата е да се мине от недържава в държава. И втората е да проведе първите свободни и демократични избори. И двете задачи са решени в рамките на три месеца", обяснява проф. Веселин Методиев от Нов български универскитет.
Кабинетът на Бурмов взема много важни решения. Назначават се първите диплотатически агенти на България в чужбина. Създава се митническата система, разработват се първите училищни програми, започва и писането на бюджет. Такъв обаче не е приет, защото нямало работещ парламент.
За 142 дни Тодор Бурмов и министрите му създават организация и провеждат първите избори. Консервативната партия, към която принадлежи правителството, обаче губи вота.
Първото правителство е имало шест министерства, а броят им е бил е регламентиран в Търновската конституция. Първият министър-председател – Тодор Бурмов, е избран лично от Княз Батенберг, допълва Мариана Първанова, която е уредник в отдел "История" на Националния исторически музей.
Бурмов е роден в габровското село Нова махала. Там завършва и килийното училище, а след това продължава образованието си във взаимното училище в Габрово. Тъй като бил прилежен ученик, забелязали го доверените хора на Васил Априлов. Отпуснали му стипендия и го изпратили да учи в Духовната семинария в Киев. Тогава Тодор Бурмов бил едва на 13 години. След като завършил семинарията постъпил в Духовната академия в Киев. Дипломирал се като магистър теолог. През 1857 година се завърнал в Габрово и започнал работа като учител в класното училище.
"По това време училището в Габрово е доста западнало, има опасност да загуби и българския си характер, тъй като се набляга на чужди езици – предимно гръцки и турски. Със завръщането си той го реформира. Въвежда нови предмети. Премахва наказанията с бой. Също така съставя програма на училището", разказва Иван Постомпиров, който е главен уредник в Регионалния исторически музей в Габрово.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК