През 1999 година започна радикалната промяна в здравеопазването. Тогава бяха въведени задължителните здравни вноски, които трябваше да дават право на безплатно медицинско обслужване на осигурените. От практиката през отминалите вече 20 години обаче стана ясно, че не всичко е напълно безплатно. Достъпът до лекар-специалист не е по-лесен, защото направленията са ограничени.
А когато се стигне до лечение в болница се оказа, че пациентите от различните краища на България имат различни права. За едни болницата е близо, а за други – на километри от населеното място.
"В действителност има цели региони, където хората са силно затруднени в достъпа не само до болнична, но и до извънболнична помощ. Затова не може да бъде упреквана само здравната система, защото то върви ръка за ръка с икономиката и с населението в тези региони", заяви председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.
Общинските болници са 31 и повече от тях са изправени пред реални фалити. Заради по-голямата безработица в малките населени места, те лекуват и твърде много здравно неосигурени пациенти.
Според правилата политиката по здравеопазване се прави от министерството. В неговите приоритети трябва да е осигуряването на спешната помощ и профилактичните програми. Оказва се, че в България в 21 век има населени места и цели общини, където няма адекватна медицинска помощ.
Гледайте цялото предаване за още интересни факти
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК